В близките години Виена ще замени светофарните бутони, с които пешеходците пресичат улици и булеварди, с оптична система, която ги разпознава и автоматично им осигурява преминаване. Причината е, че жителите на австрийската столица са поискали технология, с която да не им се налага да правят каквото и да било.

Това каза Валтер Мимлер, който отговаря за светофарната система и светлинната уредба на Виена. Той бе в София като един от лекторите в форума "Дните на Виена", който започна на 11 февруари и приключи в понеделник. В последните два дни от събитието ръководители на звената, отговарящи за градската среда в австрийската столица отбелязаха успехите на градската администрация в сферите на екологията и градската мобилност. Те представиха и някои от технологиите, които разработват, за да облекчат трафика и развият алтернативните методи за придвижване.

Бутоните и данъкоплатците със самочувствие

Бутоните за заявка за пресичане се използват във Виена от 60-те години на ХХ век. Те са разположени на кръстовищата, където е осигурен продължителен зелен сигнал, за да се улесни трафика на автомобили. Дълги години бутоните били възприемани от жителите на града, разказа Мимлер.

"Постепенно хората във Виена спряха да са доволни от бутоните за преминаване и започнаха да искат технология, с която да не им се налага да правят нищо, за да преминават", каза той.

Според него това желание на гражданите се дължи на "нарастващото самочувствие и самосъзнание на данъкоплатците", които започнали да поставят бутоните под въпрос.

По-доброто решение

Така във виенската община започнали да търсят нова технология, която да задоволи желанията на жителите на града. Те стигнали до извода, че се нуждаят от оптични сензори, които да разпознава пешеходците и да им осигуряват предимство при пресичане.

В началото имало проблеми, защото различни детектори улавяли всякакъв тип движение. Системата трябвало да може не само да разпознае пешеходеца, но и да "разбере" дали той има намерение да пресича, както и каква е неговата посока на движение. Другите изисквания били "поне 99.5% точност", разпознаване на големи групи хора, включително и когато лицата им са закрити.

От общината във Виена потърсили институтът за машинно виждане към университета в Грац (Австрия). В него се разработвала технология, която да разпознава хора, създава прогноза за възможната им посока на движение, както и за очакваната им скорост за преминаване. Още изисквания обаче наложили технологията на университета в Грац да бъде доработена. "Системата трябваше да бъде надеждна при слаба светлина, лошо качество на образа, както и да е напълно независима от условията, в която се намира", каза Мимлер.

Резултатът

След дълги разработки бил създаден прототип. "Направихме пробни тестове в реална обстановка, които показаха пълна успеваемост", каза Валтер Мимлер, докато зад гърба му се прожектираха снимки заснети от системата. На тях се виждаха маркирани лица на пешеходци и отбелязани с ярки цветове използваните най-често посоки на движение.

Прототипът разпознава един пешеходец или различни групи от хора. Той действа дори, когато пешеходците са закрити с чадър, защото има технология за отчитане на височината и раменете. Работи и при хора с инвалидни колички и патерици.

В резултат на успешните тестове разработчиците получили патент над технологията. Продължава разработването на системата, така че моделът да може да се произвежда серийно, както и да може да се монтира на всяко кръстовище.

Дневник