Според най-голямата магистратска организация - Съюза на съдиите, парламентът може да пита главния прокурор за хода на конкретни дела. Това се разбира от становище на организацията до Конституционния съд (КС) след като Сотир Цацаров го сезира с искане за тълкуване на разпоредба в основния закон, според която Народното събрание може да иска и "други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагане на закона, противодействие на престъпността и реализиране на наказателната политика".

В края на миналата година Цацаров поиска КС да каже, че парламентът не може да го пита за хода на делата. Той самият нееднократно е заявявал, че не следва да дава такъв отчет пред депутатите.

Цацаров сезира конституционните магистрати за тълкуване на второто изречение на чл.84, т.16 на Конституцията, който гласи: "Народното събрание изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика." То бе добавено с последните изменения в Конституцията.

Цацаров поиска тълкуване заради противоречивите интерпретации на разпоредбата. Едната е, че тези "други доклади" на главния прокурор, които може да изслушва парламентът, представляват само обобщена аналитична информация за дейността на обвинението. Другата теза е, че Народното събрание е в правото си да приема доклади и за предмета и развоя на конкретно наказателно производство.

Според Съюза на съдиите изразът обхваща както обобщени данни по определен вид дела, група от дела, така и доклад по конкретно наказателно дело.

Съдът е единственият орган, който правораздава, когато е сезиран, което е пасивна функция. Затова той трябва да е независим. От друга страна прокуратурата е активна страна в производството и тя може да прецени дали и кога да се задейства. Следователно тя трябва да подлежи на по-голяма отчетност и контрол, се разбира от становището на организацията.

Докладът по развитието на конкретно дело при никакви обстоятелства не трябва да накърнява установената и гарантирана презумпция за невинност, коментират съдиите. Освен това "изискването на доклад за прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика по конкретно дело по никакъв начин не накърнява независимостта на прокуратурата, тъй като Народното събрание не се намесва и не изземва правомощията на прокуратурата. С изискването на този доклад по конкретно дело Народното събрание нито има право да поеме ръководството на разследването, нито да задължи определен прокурор да привлече към наказателна отговорност конкретно лице".

Там се припомня, че още преди 2015 г. в Конституцията бе вменено задължение на парламента да изслуша годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи.

"С промените от 2015 г. законодателят е предвидил, че, освен тези доклади, Народното събрание може да изслушва и приема и допълнителни доклади от главния прокурор, а именно такива за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Приемането на тази разпоредба разкрива еднозначно волята на конституционния законодател да вложи различен смисъл в докладите, които НС може да изисква след 2015 г. В противен случай, приемането на тази разпоредба би било безпредметно", се посочва в становището.

Съсловната организация отбелязва още, че това тълкуване на разпоредбата не противоречи на други текстове на Конституцията.

Съдът и прокуратурата еднакво са част от съдебната власт, но имат различни правомощия и проверката дали влагането на определен смисъл в една конституционна разпоредба би довело до накърняване на независимостта им трябва да се разглежда поотделно, посочва още организацията.

Разделението на властите е не само разделяне на правомощията им, но и въвеждане на механизми, с които едната власт може да контролира другите две. "Демократичното управление е ограничено управление, като нито една власт не може да е носител на безкрайно много правомощия и да не подлежи на контрол", пишат съдиите. "Народното събрание ще осигури дължимата от прокуратурата отчетност пред обществото и ще предпази последното от произвол".

ССБ посочва, че прокуратурата не е правораздавателен орган и няма правомощия да каже окончателно кой е приложимият закон при определени факти.

"В такъв случай към нея не са приложими същите гаранции за независимост каквито са приложими към съда. Със своята активна роля да инициира разследване и да упражнява функции по надзор за законност прокуратурата е по-близко до изпълнителната власт. Тя не изпълнява съдебни функции и по смисъла на Европейската конвенция за основните права и свободи на човека и поради това не се ползва от същата независимост, каквато притежава съдът. Разбирането в другата посока би обусловило дисбаланс в разделението на властите, защото би създало орган, който, от една страна, не е съдебен, а от друга притежава същата независимост, поради което би концентрирал в себе си огромна власт, неподлежаща на контрол", пише още в становището на организацията.

dnevnik.bg