Президентът Доналд Тръмп съобщи в понеделник, че назначава за свой съветник по въпросите на националната сигурност ген. Хърбърт Реймънд Макмастър. Известен също като Ейч Ар (H.R.), той е с висока репутация във въоръжените сили и е смятан за един от водещите военнни стратези и тактици на САЩ. В същото време Макмастър има славата и на критик на президенти и генерали, което едва ли ще му помогне в администрация, която е особено чувствителна към несъгласните с нея.

Медиите обръщат внимание, че това е поредният генерал, към когото се обръща Тръмп. Той заема овакантеният от особено лоялният му о.з. ген. Майкъл Флин пост в екип, в който се решава в значителна степен външната политика на САЩ. Контраадмирал Робърт Харуорд, който бе смятан за евентуален наследник на Флин със шансове за назначаване, отказа предложението през уикенда. Министър на отбраната за пръв път от десетилетия насам е бивш военен - наложи се Конгресът изрично да гласува изключение за ген. Джеймс Матис, защото той още не бе минал през срока от 7 години в резерва преди да бъде допуснат до ръководството на Пентагона.

Също в понеделник президентът обяви, че о.з. ген. Кийт Келог, който временно изпълняваше задълженията на Флин, става началник на администрацията в Съвета за национална сигурност. Сред обсъжданите имена за съветник по националната сигурност е бил и ген. Робърт Каслън, началник на военната академия на САЩ в Уест Пойнт.

Този съветник е със статут на независим помощник на президента и не се нуждае от одобрение от Сената. Ролята му в различните администрации е била с разнообразна тежест, но той (или тя) винаги присъстват на заседанията на Съвета за национална сигурност заедно с министъра на отбраната, министъра на външните работи и различните разузнавателни агенции.

Мисията му е да координира министерства и агенции при консултирането на държавния глава за външнополитически и военни действия. Повечето президенти са се спирали на цивилни, но висши военни е имало при президентите Джералд Форд и Джордж Хърбърт Уокър Буш (Брент Скаукрофт) при Роналд Рейгън (Колин Пауъл), припомня "Ню Йорк таймс".

Макмастър, който е на 54 години, е доктор по история на САЩ от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. През 2014г. сп. "Тайм" го постави сред 100-те най влиятелни хора, отчасти заради това, че не приема неуредиците на системата.

Той е ветеран от няколко войни на САЩ, като спечелва уважението на командирите и подчинените си във Войната в Залива от 1991г. Тогава той предвожда малобройна бронирана част, с която унищожава много по-голям отряд на иракската Републиканска гвардия в боя при 73 Easting (името идва от координатите върху картата). Сражението често е наричано "най-голямата танкова битка от Втората световна война насам" и "последната велика танкова битка на ХХ век".

За няколко часа американците унищожават около 160 танка, 180 бронирани машини, 12 оръдия и 80 камиона и джипа от елитните части на Саддам Хюсеин.

Сега колега на Макмастър коментира пред "Ройтерс, че на генерала може да се наложи да води в Белия дом битка с "тамошната Републиканска гвардия, която може да се окаже по-трудна от иракската".

Генералът става известен през 1997г. заради книгата си "Неизпълнение на дълга" (Dereliction of Duty), в която критикува политическото и военното ръководство на САЩ за слабото водене на Виетнамската война.

По-късно той критикува и президента Джордж Уокър Буш за воденето на втората война в Ирак.

Като командир Макмастър демонстрира през 2005г. как с различна стратегия за борба с тероризма може да бъдат победени бунтовниците в Ирак. Ген. Дейвид Петреъс използва през 2007г. този подход да овладее и обърне хода на събитията в момент, когато изглеждаше, че САЩ ще изтърват контрола над Ирак.

Генералът от 2014г. е директор в Центъра за интегриране капацитета на сухопътните сили във Форт Юстис в щата Вирджиния. Сега една от първите му задачи ще е да си изясни каква е позицията му в съществуващата едва от месец администрация на Съвета за национална сигурност, критикувана за некоординирани действия, изолиране на някои членове от експертните им зони, подозрение към хората от времето на Барак Обама, че през тях изтича информация към медиите и че в някои случаи са държани "на тъмно" при вземане на важни решения.

dnevnik.bg