Работодателите имат право да забранят на служителите си да носят мюсюлмански забрадки и други религиозни, политически или философски символи. Подобно вътрешно правилно в компанията не е дискриминация.

Дискриминация е обаче, ако работодателят уволни или накаже служител заради оплакване от клиент по този повод.

Това гласи днешно решение на Европейския съд в Люксембург.

Решението на магистратите засяга две дела – едното е заведено в Белгия от мюсюлманка, наета като рецепционистка от компанията G4S и уволнена, след като започнала да покрива главата си. Другото – във Франция от мюсюлманка, уволнена, след като клиент се е оплакал от облеклото ѝ.

Нарушаване на вътрешните правила

Дело C-157/15 e заведено от Самира Ахбита срещу G4S. През 2003 г. тя бива наета от фирмата, в която към този момент действа неписано правило работниците да не носят видими символи, указващи техните политически, философски или религиозни убеждения.

През април 2006 г. Ахбита уведомява работодателя си, че смята да носи ислямска забрадка в работно време. Ръководството отвръща, че това не се допуска, а по-късно работническият съвет гласува включването на забраната в правилника за вътрешния трудов ред. През юни Ахбита е уволнена заради "твърдото ѝ намерение да носи ислямска забрадка на работното си място".

Европейските магистрати решават, че вътрешното правило не е дискриминация, тъй като важи за всички работници и за всякакви политически, философски и религиозни убеждения.

Какво следва да се провери

Магистратите отбелязват, че е възможно това правило да представлява непряка дискриминация, ако се окаже, че поставя в неблагоприятно положение представителите на определени религии или убеждения.

"Правила за работа като тези на G4S може по същия начин да засегнат работник от мъжки пол, който изповядва юдаизъм и идва на работа с кипа, или сикх, който желае да изпълнява своите служебни задължения с дастар (тюрбан), или пък работнички или работници, изповядващи християнска религия, които искат да носят на работа ясно видим кръст или тишърт с надпис "Jesus is great", гласи мнението на генералния адвокат на Съда.

Въпреки това подобна непряка дискриминация може да бъде оправдана, сочи Съдът. Волята на работодателя да демонстрира пред клиентите си неутралност, е законна цел и е част от свободата на стопанска инициатива, призната в Хартата за основните права на ЕС. Този аргумент има още по-голяма тежест, когато става въпрос само за служителите, работещи пряко с клиентите, сочи Съдът.

Люксембург препоръчва националният съд, разглеждал делото на Ахбита, да провери дали тези правила се прилагат системно и дали компанията е можела да предложи на служителката друга длъжност, която не изисква зрителен контакт с клиенти, вместо да я уволни.

Въпреки това предприятието не може да отстъпва сляпо и необмислено пред всякакви изисквания или израз на воля на трети лица, подчертава генералният адвокат в мнението си. Ако например даден клиент, било то и важен клиент, изиска да бъде обслужван само от служители, които са с определени религия, етнически произход, цвят на кожата, от определен пол, на определена възраст, с определена сексуална ориентация или от служители, които са без увреждане, то съвсем очевидно това не би бил основателен повод, въз основа на който засегнатото предприятие да може да определи професионални изисквания, пише в текста.

Недоволен клиент

Второто дело (C-188/15) е заведено от Асма Багнауи срещу компанията Micropole. На панаир на професионалната реализация за студенти през октомври 2007 г. тя се среща с представител на фирмата, който я уведомява, че носенето на ислямска забрадка би могло да създаде проблем, когато работи с клиенти на дружеството.

На 4 февруари 2008 г. Багнауи започва стаж там, първоначално носейки бандана. По-късно жената започва да носи ислямска забрадка, а след приключването на стажа през юли Micropole я назначава за инженер-изследовател.

След оплакване от клиент, работил с нея, компанията припомня принципа за осигуряването на необходимата неутралност спрямо клиентите и я моли да не носи повече забрадката. Багнауи отказва и бива уволнена.

Касационният съд на Франция задава към магистратите в Люксембург следния въпрос: дали волята на работодателя да вземе предвид желанията на клиент услугите да не бъдат предоставяни от служителка, която носи ислямска забрадка, може да се смята за "основно и определящо професията изискване".

Част от мнението на генералния адвокат по делото гласи: "Нищо в акта за преюдициално запитване или другаде в предоставената на Съда информация не сочи, че тъй като носи мюсюлманска забрадка, г‑жа Багнауи не може в каквото и да било отношение да изпълнява задълженията си като инженер-проектант — всъщност в акта за уволнение изрично се посочва професионалната ѝ компетентност.

Независимо какви са точните условия на забраната спрямо нея, изискването да не носи забрадка, когато е в контакт с клиенти на работодателя, по мое мнение не може да бъде "основно и определящо професията изискване".

Съдът припомня, че свързана с религията характеристика може да се приеме за такова изискване само при много ограничени обстоятелства. Субективни съображения като желанията на клиента не са сред тях.

Дневник