Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов смята, че в България по отношение на корупционните престъпления по високите етажи на властта има "съдебна благотворителност". Това обяви той в речта си в началото на конференцията, организирана от върховния съд и посветена на румънския опит в борбата с корупцията.

Специален гост на събитието е Лаура Кодруца Кьовеши - главен прокурор на Националната агенция за борба с корупцията (ДНА). Конференцията започна със закъснение, след като евродепутатът Николай Бареков се опита да влезе в Тържествената зала на Съдебната палата, където трябваше да започне събитието, но не беше допуснат. Той започна да удря по вратите след затварянето им. Удрянето продължи през цялото време на конференцията на определени интервали. Междувременно вътре Илиана Беновска се опитваше да интервюира Лаура Кьовеши, докато Панов започваше речта си.

В залата имаше магистрати, представители на неправителствени организации. Не бяха забелязани прокурори или представители на ръководството на държавното обвинение. Само трима членове на съдебния съвет бяха в залата - Камен Иванов, Елка Атанасова (която е от прокурорската колегия) и Калин Калпакчиев. По-късно дойдоха и други членове на съдебния съвет. Преди време именно Калпакчиев беше предложил Кьовеши да бъде поканена и да говори за румънския модел за борба с корупцията, но идеята му срещна сериозен отпор от страна на Висшия съдебен съвет.

"За разлика от госпожа Кьовеши аз нямам зад гърба си българския Клаус Йоханис

(президент на Румъния, който подкрепил борбата с корупцията и дори протестира срещу правителството, след като то реши да декриминализира някои деяния на висши политици - бел. ред.)", заяви Панов и допълни, че това си личи по присъствието на конференцията или по-скоро на отсъствието на нея. Въпреки поканите към тях президентът и служебният премиер не присъстваха. Председателят на ВКС говори и за това как двете държави са влезли по едно и също време в Европейския съюз и дори България тогава е изпреварвала северната си съседка.

Промяната обаче се случила именно в борбата с корупцията, смята Панов и даде за пример: през 2011 г. българският митничар Мариян Шопов и негов румънски съучастник са хванати във вземане на подкуп. Това е станало на границата между двете страни при Дуранкулак след акция извършена от румънски полицаи под прикритие. Шопов първоначално бил осъден на 2 години затвор условно и глоба от 2 хил. лв., след това оправдан и най-накрая все пак окончателно осъден.

Съучастникът му е получил три години затвор и две години забрана да не заема публична длъжност. Освен това осъденият румънец ще трябва да се подчинява на серия мерки, като периодично явяване в полицията, уведомяване за всяка смяна на работата и местожителството, разказа още Панов. С този пример председателят на ВКС искаше да онагледи и бавното правосъдие в България като заяви, че окончателно румънецът е осъден през 2014 г., а българинът едва през 2016 г.

По думите му северната ни съседка е създала антикорупционен орган и той е проработил и засега е видна ефективността му. Но протестите преди месец в Румъния са показали, че процесът не е необратим и трябва да се защитава. Допълни, че в България има много поводи за протести и даде примери със съдебни казуси като този с процеса "Софийски имоти", който завърши без нито един осъден.

"Тук най-шумните процеси задължително приключват с оправдателни присъди", заяви още Панов.

Дневник