Държавата ще плаща и разноски за адвокатски възнаграждения, които досега се даваха от гражданите и фирмите, по дела за отмяна на незаконосъобразно наложените им с наказателни постановления глоби и други санкции.

Тези разходи вече ще се смятат за имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправилните наказания.

За да ги плати държавата трябва да се докаже, че санкциите са наложени неправомерно, а потърпевшият да заведе отделен иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Процедурата беше същата до този момент, но сега вече ще е ясен резултатът от нея.

Това показва решение по тълкувателно дело 2/2016 г. на Върховния административен съд (ВАС). То е подписано с пет особени мнения - на съдиите Искра Александрова, Кремена Хараланова, Тодор Петков и Весела Андонова, които не са съгласни с мнозинството, че държавата трябва да дава тези пари.

Наказателни постановления се налагат от контролните органи

като КАТ, НАП, Инспекцията по труда и др. С тях при определени нарушения административно-наказванщият огран налага санкции като глоба, отнемане на права и др.

До образуване на тълкувателното дело се стигна след искане на главния прокурор Сотир Цацаров заради противоречива съдебна практика за това дали адвокатските възнаграждения следва да се плащат от държавата или от засегнатите от незаконосъобразни наказателни постановления. Според главния прокурор разходите следва да се плащат от неправомерно наказаните, защото нямало причинно следствена връзка между отмененото незаконосъобразно постановление и адвокатското възнаграждение, изплатено в процеса на отмяната му.

Принципът в гражданското право е, че загубилият делото плаща съдебните разноски на спечелилия го.

Ситуацията обаче е различна при наказателните постановления.

Ако глобите се окажат незаконосъобразно наложени и бъдат отменени, държавата не покрива съдебните разноски на гражданите. Причината - при обжалването им се прилага Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК). В него, за разлика от Граждански процесуалния кодекс (ГПК), не е предвиден ред за обезщетяване на гражданите заради незаконни действия на държавните органи. Затова бе регламентирано възстановяването на съдебните разноски да се търси по друг ред и с отделни дела - по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Според неговите текстове "държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането".

Съдебната практика обаче не беше еднозначна в тълкуването на този текст.

Въпросът дали адвокатският хонорар е пряка последица от наложената незаконна санкция, раздвояваше съдебните състави. Част от тях приемаха, че никой не би си наел адвокат, без да има нужда от него. И след като държавата е създала тази нужда, връзката между незаконния акт и разноските по адвокатската защита е пряка.

Други състави обаче казваха, че такава пряка връзка няма - адвокатският хонорар се плаща по договор, за който гражданинът сам решава дали да го сключи, или не, защото защитата по тези дела не е задължителна. С техните решения гражданите трябваше да си платят разноските по делото, дори и да бяха прави, заради незаконната им санкция.

Дневник