На 20 години Кристофър Найт паркира колата си в закътана част на щата Мейн и се втурва в гората, за да избяга от хората. Той изчезва за повече от четвърт век, пише "Гардиън".

"Спрях да съществувам за останалата част от света," разказва Найт и обяснява, че не го прави по религиозни подбуди, от ужас към света или за да се чувства свободен и да твори. "Не мога да обясня действията си. Нямах план, когато напуснах, не мислех за нищо. Просто го направих."

Мъжът разказва, че напуснал работата си като монтьор на аларми, без да уведоми шефа си и

без да каже на никого, че си тръгва от дома си в Бостън

и ще пропътува хиляди километри на юг по американското крайбрежие и после в обратна посока. "Нямах приятели. Не се интересувах и от колегите си", споделя той и добавя, че винаги се е чувствал по-добре сам.

Дни наред пътува по крайбрежието. Прави дълги почивки, като спира, за да се нахрани и да спи в евтини мотели, минава през няколко щата. Стига до Мейн, на стотици километри от Масачузетс, в района на Муусхед, най-голямото езеро в щата. Оставя ключовете на таблото (автомобилът бездруго не му трябва, тъй като бензинът е свършил), тръгва между дърветата и се отдалечава. Иска да се изгуби – носи със себе си само някои вещи, необходими му за къмпинг, малко дрехи и храна.

С времето, докато скита, гладът му се усилва. Веднъж изяжда сурово сгазено животно на пътя, а скоро, въпреки принципите, с които е възпитан,

започва да краде плодове и зеленчуци от градини на хората.

Скоро се учи да краде, наблюдавайки поведението на хората и изучавайки точните им навици – кога излизат от домовете си и кога се прибират. Когато местните започват да инсталират камери и други съоръжени за сигурност, Найт се адаптира бързо – а и последната му работа в Бостън е свързана с аларми.

При всяко нападение си осигурявал запаси, които му стигали за около две седмици. Той споделя и че всеки път, когато влизал в чужд дом, за да краде, го обливали горещите вълни на срама, освен че непрекъснато се притеснявал да не го хванат.

След 27 години пълна изолация го арестуват, докато краде край летен лагер до езерото. В затвора пристигат стотици писма и посетители, а журналисти от местни и национални медии искат интервюта в очакване да разберат до какви дълбоки прозрения го е довело отшелничеството му.

"Човек трябва да се наспи добре", отговаря на един от журналистите след дълго мълчание и не казва нищо повече.

Дневник