Николай Железов е трети в листата за народни представители от Нова република за 30 многомандатен избирателен район. Той е на 40 години от Шумен. Магистър по политически науки, докторант в Софийския университет "Свети Климент Охридски", в момента завършва дисертацията си, свързана с изследване на парламентарния дебат в процеса на преход. Работил е в  дирекция "Европейска интеграция" на Община Шумен, а по-късно и като експерт в парламентарната администрация.

Играе баскетбол и слуша черна музика – рапър. Политизиран като изцяло десен човек през 90 – те години. Повлиян от процесите на Прехода към демокрация в страната. Обича Шумен и трудно понася мизерията и културния упадък на града. Смята, че Шумен може да стане развит европейски град и да се избави от чалгизацията, само ако се отскубне от хватката на посткомунистическата олигархия, която е завладяла града.

- Г-н Железов, коя е голямата политическа цел на „Нова република”?

- Голямата политическа цел на Нова република е изграждането на силна, демократична държава основана на европейските ценности и християнските добродетели. Също така създаване на условия за съществуването на силно общество от свободни граждани, живеещи в правова държава, където властва законът, а не в държава, в която закона се употребява за оправдаване на престъпления и за разчистване на политически сметки. Защото понастоящем ситуацията в България е такава, че законът се използва или за да се обоснове бездействие или пък за да се преследват неудобните. Така че гражданите не могат да разчитат нито на справедливостта на съдебната система, нито пък на защитата, която трябва да им гарантира системата на сигурността.

- Как така? Нали съществуват МВР, съд, прокуратура. Има и законодателство на което те се позовават.

- Да, така е. Тези институции съществуват, но въпросът е чии интереси обслужват. Аз, както и много други граждани, се съмняваме, че те обслужват гражданските интереси. Мислим,  че тези институции съществуват само формално, че не защитават правата и свободите на гражданите в България. Хората даже вече не се обръщат към полицията, защото знаят, че тя няма нищо да направи . Организират се сами и действат. Във Варна гражданите направиха бригади срещу джебчиите, други по границата пък правят „паравоенни” формирования, за да ловят бежанци и т.н.. Това е следствие от разпада на правовата държава, от нефункциониращата система за сигурност, която поражда желанието правото да се вземе в собствените ръце и да се въздаде справедливост. Самият факт, че хората тръгват към самоорганизация показва слабостта на държавата, нейната неспособност да защити собствените си граждани от набезите на престъпността. Хората казват:” Няма държава, няма власт”. Питат: „къде е държавата?". И не без основание, след като фундаменталната функция на държавата е да защитава живота и имуществото на своите граждани. Държавата от най – ранни времена се е създавала с тази цел – да гарантира защитата на индивидите, които са включени в политическото тяло. Това хората инстинктивно го разбират без да са експерти в сферата на сигурността или конституционалисти. Те виждат как работи МВР, как работи прокуратурата и как работи съда. Никак не са ласкави оценките на обществото за тези институции.

- Но сега започна да се говори за справяне с битовата престъпност.

- Да, сега е моментът за „разумни предложения в сферата на сигурността”. Идват избори нали? А къде остана превантивния подход и защо до сега не се взеха мерки? От колко време хората, които живеят по селата са потърпевши от тези отвратителни набези. И без това отрудените хора живеещи на село, в много случаи наши дядовци и баби, биват изтезавани, бити и изнасилвани от циганските престъпни групи. И какво прави полицията? Хваща ги и пак ги пуска. И така един път, втори път, трети път. Вероника от В. Търново беше убита именно от такъв рецидивист, с множество престъпления зад гърба си. С извършено убийство преди това и с присъди за грабежи. В момента, когато извършва убийството е бил обявен за национално издирване, но забележете, преди това пуснат от ареста. Що за глупост е това да пуснеш някого от ареста и веднага след това да го обявиш за издирване. Въобще каква е тази полиция? Знае ли някой колко още рецидивисти се разхождат сред обществото и застрашават нашата сигурност? Някой понесе ли отговорност за това, че убиецът на Вероника е бил пуснат на свобода? В  коя цивилизована европейска държава полицията освобождава престъпниците да се разхождат на свобода и да застрашават живота и собствеността на гражданите? За какво въобще съществува тази полиция, тази прокуратура и този съд, ако те не могат да защитят хората и да въздадат справедливост? Аз мисля, че нямаме нужда от тези органи във вида, в който съществуват сега. Кому е нужна тази формална и безсъдържателна институционална рамка? Може да е нужна на олигархията, но не е нужна на българските граждани. Следователно трябва да се помисли за много радикални реформи в тази сфера.

- Намеквате, че системата за сигурност и правораздаването се контролират от олигархията?

- Съгласете се, че има достатъчно примери, които ни карат да мислим, че системата на сигурността се контролира от задкулисни интереси.  Знаете за разработката „Червеи” как информационни масиви на Министерството на вътрешните работи са се изнасяли и как са били подслушвани незаконно хиляди хора. Не е ясно кой е използвал тази информация и с каква цел. Пък и самият факт, че Делян Пеевски беше предложен за председател на ДАНС от БСП и ДПС трябва да ни говори, че има свързаност между задкулисните интереси, които се домогват до контрол и определени политически представители, които от своя страна се опитват да облекат в законова форма тези домогвания. В този смисъл някои политически партии се явяват защитници на модела „Кой” и те не са само БСП и ДПС. Спомняме си, че още в първите месеци на кабинета „Борисов 2” министърът на вътрешните работи, искаше да отстрани очевидно провалените кадри на ДПС Лазаров и Писанчев, но срещна съпротивата на Борисов. Това доведе до оставката на министър Вучков, което показа, че може да се жертва дори министърът на вътрешните работи, за да се запази олигархичното статукво в службите.

- Как тогава може да се разгради това „олигархично статукво” в системата на сигурността и правосъдието?

- Ние предлагаме незабавно провеждане на операция „Чисти ръце” в МВР, съда и службите. Това ще стане чрез подробни проверки на имуществото, финансите и зависимостите на всички ръководители на отдели и сектори. Защо е важно провеждането на такава операция?  Защото има достатъчно доказателства, че институциите работещи в сферата на сигурността и правосъдието са подложени на тежък корупционен натиск от задкулисието. Даже бих казал, че там съществува цяла мрежа от зависимости на корупционна основа. Разговорите между  „Двете каки” , които станаха публични показват как функционира тази мрежа от зависими лица и че тези зависимости са до голяма степен корупционни. Също така ако се върнем малко по - назад можем да си спомним ролята на прокуратурата в кампанията срещу КТБ и как прокурорските проверки дадоха тласък на срива на доверието към тази банка. След това активите на КТБ бяха разпродадени и взети от задкулисни интереси като и до момента има неясноти чия е собствеността на тези активи. В този смисъл не е ясно прокуратурата какви интереси обслужваше в развоя на „Сагата КТБ”. Има много сериозни съмнения за „безпристрастността” на прокуратурата. И затова тези зависимости трябва да се изчистят от операция „Чисти ръце”. Да се види и имуществото на хората, които работят в службите, да се провери дали не са в конфликт на интереси и т.н.. Защото видяхме, че имаше магистрати с много сериозни влогове в КТБ.

Другата линия по която се изграждат зависимостите са назначенията и тя е не по – малко сериозна от корупционната линия. Активно се говори, че „успелият млад мъж” кадрува в съдебната система и службите. Ние говорим метафорично за „библиотекарско сарайски кръг”, който е завладял службите, но това е само образно название на отдела на българската посткомунистическа олигархия, който упражнява контрол в сферата на сигурността. Назначават се лоялни и зависими от този кръг хора, които впоследствие нямат силата да упражнят своите правомощия било то в съда или в службите. Зависимият човек е слаб, а това цели българската олигархия – създаване на мрежа от зависими хора, които пресичат всякаква възможност институциите да работят по нормален и демократичен начин. Пречи се институциите да обслужват гражданските интереси, от там идва и всеобщото усещане за несправедливост. Усещане за задкулисни и нечисти влияния, които са обсебили тези най – важни за държавата органи.

Затова Нова република предлага въвеждането на процедура за проверка на всички нови кандидати за позиции в съда, прокуратурата и полицията, включително и периодични проверки на рисковете за зависимости и корупция. Процедурата ще включва изрични становища от Прокуратурата на Република България, КПУКИ и НАП с оценка на риска.     

- А удовлетворява ли ви този конституционен модел на съдебна власт, който функционира в момента?

- Категорично не. В тази конституционна рамка изпъква доминацията на Главния прокурор, който действа абсолютно безотчетно. Виждаме, че прокуратурата често участва в политически и финансови кампании, където чрез репресивната си власт манипулира общественото мнение. При аферата Костинброд прокуратурата беше особено активна в представянето на доказателства за извършено, „престъпление против политическите права на гражданите”. Тя просто стана част от политическата договорка между ДПС, БСП и АТАКА за изолирането на ГЕРБ и за сформирането на правителството на Орешарски. От днешна гледна точка е ясно, че скандалът Костинброд беше скроен, за да бъде омаломощен ГЕРБ и впоследствие да се състави това абсурдно парламентарно мнозинство, крепящо се на „златният пръст” на Сидеров. След краха на управлението на Орешарски везните се наклониха към ГЕРБ и прокуратурата също се присламчи към силните на деня. Не е ясно как ще действа тя в сегашната ситуация, когато политическите договорки се ориентират по - скоро към БСП, тръгнала отново на поход за властта. Виждаме, че малко преди предизборната кампания бяха образувани множество прокурорски проверки срещу точно определени министри и лица с дясна ориентация. Това за пореден път показа, че прокуратурата има склонност тенденциозно да се намесва в политическия процес, създавайки негативен публичен образ на определени водещи политически фигури. В очите на обществото тази прокуратура е подвластна на задкулисни влияния и интереси, които инспирират нейната настървеност срещу хора и групи, които са неудобни за статуквото.  От тук и съмненията за нейната независимост, а България има нужда от едно независимо обвинение, което да защитава гражданските интереси.

- Как тогава прокуратурата може да се направи работеща и неподвластна на външни влияния?

- Прокуратурата трябва да стане независима и да заработи в интерес на обществото. В момента оставаме с впечатлението, че тя работи за (ня)Кой. Излизането на обвинението от обсега на задкулисните влияния е може би най – важната задача за българският политически елит, доколкото справянето с престъпността и корупцията зависят именно от автономността и еманципираността на прокуратурата. В Румъния беше постигната тази спойка между степен на независимост на обвинението и служба в интерес на обществото. При нас независимостта на прокуратурата и съда е само маска, зад която се крият корупционно – клиентелистките мрежи на олигархията. За да бъдат неутрализирани тези мрежи е жизнено важно въвеждането на Румънският модел на прокуратурата. Нова република предлага учредяването на нова антикорупционна прокуратура по румънски модел, където борбата с корупцията и предотвратяването на тероризма ще бъдат възложени на отделни и независими заместници на главния прокурор, които да оглавяват дирекции в прокуратурата и да работят в тясна връзка с държавните контролни органи и службите за сигурност.

Тук ключовата дума е независимост на Дирекцията за борба с корупцията. Тази независимост трябва да намери израз не само в личностната характеристика на ръководителя на институцията , в неговия психологически профил, но и в законовите гаранции, които трябва да създадат условия за висока степен на автономност на една такава антикорупционна дирекция. Това означава тя да има самостоятелен бюджет, който да я обезпечава финансово, хората които работят в нея да се назначават от ръководителя на звеното, не от компрометирания ВСС,  тези хора да не бъдат зависими от финансови интереси и т.н..

По принцип би било много трудно създаването на една такава Антикорупционна дирекция в тази закостеняла конституционна рамка, в която особения статут на главния прокурор се подкрепя от почти всички политически формации. Тях очевидно ги удовлетворява този модел, в който се присвояват огромни, дори за една развита икономика публични средства, и в който никой не носи отговорност за нищо. Борисов даде много ясно да се разбере, че няма намерение нито да ограничава властта на главния прокурор, а още по – малко да съдейства за въвеждане на румънски модел на прокуратурата. Той нарече румънския модел средство за „политически гонки”. Всеобщото бламиране на съдебната реформа в края на 2015 г., когато само депутатите от ДСБ и гражданския съвет на Реформаторския блок гласуваха срещу имитационните промени в Конституцията показа, че между БСП, ДПС, ГЕРБ, АБВ и Патриотите съществува съглашение относно запазването на статуквото в прокуратурата. Тези политически сили недвусмислено показаха, че ще се противопоставят на всеки опит за радикална реформа на прокуратурата и съда. Реформите, които Бъчварова се опитваше да прокара в МВР пък срещнаха съпротивата на Цветанов и бяха обезличени. По този начин ГЕРБ недвусмислено се позиционираха като крепители на статуквото и дадоха знак на обществото, че не може да разчита на тях да прокарат каквито и да е сериозни реформи. От друга страна да се вярва, че БСП ще осъществи тези така необходими за държавата промени и ще се бори с корупцията е най – малкото наивно. В този смисъл и БСП и ГЕРБ се проявяват като безсилни и безполезни в реализирането на една политика, която би могла да пресече корупцията и да изведе България към една нова, европейска перспектива. Тяхната сила се проявява в това, да използват електоралната си тежест и политическото си представителство, за да блокират всеки опит за промяна на статуквото. Българските граждани трябва много ясно да разберат, че докато отдават доверието си на тези две политически формации, страната няма да има европейска перспектива.

Пресцентър на Нова република - Шумен