Много ми е неприятно, че в тази рубрика се поместват само лоши новини и се засягат винаги най-злободневните теми, но колкото и да опитвах да намеря начин да ви разкажа това, което следва само откъм хубавата му страна – просто нямаше как. В кв. „Боян Българанов” няма изградена площадка, където могат да играят по-малките деца или където майките да водят най-малките. Просто няма! В резултат на което по-големичките играят пред блока или където намерят, а майките са принудени да водят по-малките на площадките пред Безистена, на Оборище, в градската градина или където намерят за добре. От известно време площадките в района на двете детски градини в квартала вечер и през почивните дни се оставят отключени, което е добре дошло както за невръстните хлапета, така и за техните родители. Там е оградено и децата няма нужда да бъдат пазени от колите, има катерушки, люлки, пързалки и пясъчници, дори има и пейки, където възрастните да седнат, докато децата си поиграят. Нямам представа защо директорите на тези две детски заведения са предпочели да не заключват поверените им обекти, но това е колкото хубаво, толкова и не, защото за жалост хората, които се възползват от този факт типично по български подхождат без никаква съвест и чувство за отговорност към факта, че това са площадки в детска градина. Тоест, че те са предназначени за най-малките, които на следващия ден ще бъдат изведени от възпитателките си там, за да поиграят на воля и да са спокойни родителите им, че са в добри ръце и на сигурно място. Вечер на тези площадки майки и татковци висят по детските люлки, чоплят семки в затревените площи и пясъчниците, по-големи каки и батковци доразбиват и без това отдавна остарелите пързалки и пейки, а кошчетата за отпадъци се пълнят с фасове и кутийки от бира и безалкохолни. Да не говорим за бабите, които докато чакат децата да се полюлеят периодично преглеждат какво цвете от жалките градинки могат да си отскубнат и занесат вкъщи. И аз живея в квартала, и аз нямам къде да си заведа хлапето, но ако на другия ден то трябва да отиде в тази детска градина и да играе на тази площадка, или пък лелките от градината трябва да се чудят как да съберат шлюпките от семките в тревата, или ръководството в забавачницата ми поиска 100 лева на хлапе за закупуване на нови съоръжения за площадката, както правят в други детски градини в града, то предпочитам директорките на тези две заведения да предприемат нещо и колкото и да е неприятно – да нямаме къде да си водим децата, докато не се научим на ред и отговорност! Следващият път, когато ви пиша, ако има такъв, обещавам да е нещо, което дава повод за радост! Росица Стоймерова