Хората не трябва да забравят енергията, не трябва да забравят, че след няколко месеца нещата продължават и политиците, институциите трябва да изпълнят една програма за по-разширена прозрачност и по-разширено гражданско участие в процесите на вземане на решение.Това заяви пред БГНЕС адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на фондация "Програма Достъп до Информация".

"Разсекретяването и публикуването на договорите в сферата на енергетиката се случи точно заради гражданския натиск. Това се случи в началото на тази седмица. Те вече са в интернет и могат да се видят на интернет страницата на Народното събрание", коментира той, но подчерта: "Договорите трябва да бъдат анализирани, да се видят реалните проблеми, да се започне практика на ранно публикуване на подобни документи, защото увеличаванията на цените на различни енергии от ДКЕВР има дълга много месечна история, съпроводена със стотици страници документация, която не е публична. Тази документация трябва да стане публична, защото хората няма как да знаят какво им се готви, няма как да има реален дебат и как да бъдат спрени някои алчни намерения, ако не се знае предварително цялата документация. Трябва едновременно с това да се увеличат формите на обществено участие в процесите на вземане на решения от различни институции и ДКЕВР е само една от тях. Това са нещата, които не са се случили, най-вероятно те ще трябва дам се случат през следващия мандат, при следващите политици".

Кашъмов изтъкна, че и Законът за достъп до обществена информация се ползва още по-сериозно през последните дни. "Това, което е важното и събитията го показаха, е, че дълги години имаше дефицит на адекватно гражданско участие и това е защото институциите не се вслушваха достатъчно в мнението на гражданите, не търсиха достатъчно форуми и начини на взаимодействие с гражданите, не се отчитаха в достатъчна степен пред гражданите. Има огромно развитие има тези 23 години, но хората въпреки това не са доволни, защото то не е такова, че да ни постави в центъра на Европа. От тук нататък институциите и политиците трябва да се отворят към гражданите и мисля, че те в момента се отварят, но трябва и гражданите да не бъдат прекалено радикални, да не искат да променят цялата система, ако те премахнат институциите, няма да има с кого да разговарят след това и няма да има кой да взима решения. Това би било опасен път, при който те ще отрежат на всички ни моста към развитие и към по-малко бедност", добави той.

"Всички разумни искания са изпълними, въпросът е хората да знаят, че ако някой не е обущар, е по-добре да не се заема с това да поправя обувки. Това дали да има нова Конституция или не е юридически въпрос. Това, какво да пише в една Конституция е въпрос на гражданите. Те трябва да кажат какво трябва да се промени, какво искат да се промени, но дали е нужно Велико Народно събрание, дали е нужна нова Конституция, това са юридически въпроси, това не са въпроси които са от компетентността на всеки и е хубаво така да си остане", коментира Кашъмов.

"Това, което през последните 23 години малко липсваше е разум. Много промени се направиха без да има време да се премисли достатъчно, особено по време на финалния спринт преди влизането в ЕС. Тези неща трябва да се премислят внимателно. Не трябва да се взимат решения на улицата, не защото тя не е важна, а защото тя не дава необходимия разум и подготовка, за да имаме дългосрочни решения на проблемите", добави той.

Вчера в блога на Програма Достъп до информация Александър Кашъмов отбеляза, че неправителствената организация води дело за разкриване на цялата документация по повишението на цените на топлоенергията за 2008 г., която е отказана като търговска тайна на топлофикационните дружества. "От известната информация става ясно, че дружествата в областта на енергетиката не пропускат възможност да обявят информацията си за търговска тайна. Тази информация обаче не следва да е търговска тайна и трябва да е общодостъпна поради надделяващ обществен интерес на основание § 1, т.5, букви "а-г" и "е" от Допълнителната разпоредба на Закона за достъп до обществена информация", изтъкна той.

Според него "искането за нова конституция е същото, като да искаме да купим нов калъф за цигулка, защото инструментът е счупен. Конституцията е форма, а записаното в нея е съдържанието".

"Въпросът е с какво съдържание искаме да заменим настоящото. Искаме ли България да не е република с парламентарно управление /чл.1/, да не е правова държава /чл.4/, да няма равенство на всички пред закона /чл.6/, да не отговаря пред гражданите за причинени от държавата вреди /чл.7/, да няма политически плурализъм /чл.11/, да не се гарантират основните права на гражданите /глава втора/ и т.н.? По другите въпроси – право на жалба до Конституционния съд гражданите могат да придобият и с изменение в настоящата Конституция, без избор на Велико народно събрание. Намаляването на броя на депутатите с една нова конституция е доста несигурен и съмнителен резултат, но удвояването им в едно Велико народно събрание е съвсем сигурен разкош. А и въпросът кои са например общините, които не желаят да имат своя представител в народното събрание, защото им се свидят 40-тина хил. лв. годишно, трябва да получи конкретен отговор. А който иска отзоваване на депутати, нека знае, че то беше записано в чл.4 от Конституцията от 1947 г., която установи комунистическата диктатура в България", коментира той от трибуната на интернет блога на "Програма Достъп до информация". /БГНЕС