37-годишна майка от Върбица нощува в ареста на преславската полиция, след като вдигна скандал в дестка градина, съобщиха от пресцентъра на МВР в Шумен.
Вчера сутринта М.А. завела детето си във върбишката градина. Там обаче се счепкала с учителката на групата, като спорът бързо прераснал в скандал с викове и крясъци. Наизлезли децата и възпитателките от другите групи, но това не усмирило майката. Тя си позволила да използва вулгарен език пред децата, затова след подаване на сигнал в полицията била арестувана в ранния следобед.
Съставен й е акт по Указа за борба с дребното хулиганство, казаха от полицията. Срещу същата жена и преди са постъпвали сигнали в полицията от същата детска градина.
Конкретната причина за вчерашния скандал не е известна.
ШУМ.БГ
Коментари
запознат
Ще се върне Шермин, когато върнат Рефайтин в училището. Толкова тъпи,нагли и крадливи хора Общината като това семейство не е срещала. Голяма простотия. Виждате , че ви МРАЗЯТ. Човек трябва да има ДОСТОЙНСТВО.
до запознат
Кой си ти бе , че говориш от името на цяла община? Като са крадливи що ги връща съда на работа ами не ги осъдиха? Ние да не сме толкова ненормални? А това че ги мразите е вярно , вие мразите всеки, който вижда малко по надалеч от вас! Убеден съм , че Мердин няма да е следващия кмет на Върбица, дано лидерите на ДПС го проумеят и не се допусне повече друга партия да управлява, но заложат ли на него - губят!
запознат
Рефайтине, ти КОЙ си ,че виждаш толкова надалеч.Парите, които открадна от Общината мисли си , че си много велик.Всичко с пари не се купува човече... парите ,които открадна помни ЕДИН ден ще плащаш за тях- ти и твоето тъпо семейство.
za Kadir
Съдът, като взе предвид така постигнатото споразумение между страните, счита, че същото не противоречи на закона и морала, поради което и на основание чл. 384 от НПК.
О п р е д е л и:
ОДОБРЯВА споразумението за решаване на делото в досъдебното производство по БП № 438/ 2012г. по описа на РУП гр.В.Преслав, според което:
Страните приемат за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняeмият К.Н.Х. на 30.09.2012г., около 00, 50часа в гр.Върбица, обл. Шумен, по улица *** „ управлявал МПС-лек автомобил, марка „ ***“, с рег. № Н *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда -1,80 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство“ Дрегер 7410“с фабричен № АRRM-0459 проба № 3063, с което осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено виновно при форма на вината - пряк умисъл.
За горепосоченото деяние, на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, на обвиняемия К.Н.Х. , се налага наказание “ПРОБАЦИЯ”.
На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т.2 и т.5 и ал.3, т.1 и т.2 от НК и чл.43, ал.1 от НК на обвиняемия К.Н.Х. СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПРОБАЦИОННА МЯРКА „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” с продължителност 6 / ШЕСТ/ МЕСЕЦА и периодичност ДВА пъти седмично.
На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 1 от НК, на обвиняемия *** СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПРОБАЦИОННА МЯРКА „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” с продължителност 6 / ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
На основание чл. 42а, ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 2 от НК, на обвиняeмия К.Н.Х. СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПРОБАЦИОННА МЯРКА „ПОПРАВИТЕЛЕН ТРУД” чрез удръжки върху трудовото му възнаграждение в размер на 15 на сто в полза на държавата, с продължителност 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА. Времето, през което се изтърпява тази мярка не се зачита за трудов стаж.
На основание чл. 343г от НК, вр. чл. 37, ал.1 т. 7 от НК, на обвиняемия К.Н.Х. се налага наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЯВАНЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за срок от 1 година и 4 четири месеца / една година и четири месеца / .
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, СЕ ПРИСПАДА ИЗЦЯЛО времето, през което обвиняемият К.Н.Х. за същото деяние е бил лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство със заповед №956/01.10.2012 г. на Началника на РУП гр. В. Преслав, считано от 30.09.2012 г. до влизане в сила на настоящото определение.
съвет
Давай г-жо СЕФЕР сега ти си на ход, първо уволни гюнел, после всички скандалджийки на кмета, дето засрамиха хубавата ни градина.
галя
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25/28.05.2013г. издадено от Заместник-кмет на Община - Върбица, с което на „ИМЕЛОС“ ООД с ЕИК 127565797, със седалище в гр.Върбица, представлявано от А.Х.А. с ЕГН **********-Управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2800 лв. (две хиляди и осемстотин лева) за нарушение на чл.134, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено
До Галя
Галенци, внимателно прочети долното. Май става дума за твоя любим.
Р Е Ш Е Н И Е№22
В името на народа
гр. Ш.,06.02.2014г.
Ш.ски окръжен съд, в открито заседание, на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Лидия Томова
членове:1.Теодора Димитрова
2.Димитър Димитров
при секретаря С.М., като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Димитров ВГД № 746/2013г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба от Е.И.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. В. обл. Ш., ул. „И. В." № 3 и съдебен адресат АК „С. и К.”***. Жалбоподателят, чрез процесуален представител - адв. И.К. от ШАК, обжалва решение № 186/19.11.2013г., постановено по гр. дело № 476/2013г. по описа на ВПРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявени от Е.Д. срещу ТП „Държавно горско стопанство - В.” на ДП „Североизточно горско стопанство” гр. Ш. в обективно съединение три иска с правно основание, както следва
-чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна Заповед № 79/24.07.2013 г. на директора на ТП „ДГС - В." на „СДП" ДП гр. Ш. за прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 24.07.2013 г..
-чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на предишна работа - „Заместник-директор" при ТП „ДГС В." на „СДП" ДП гр. Ш..
-чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за изплащане сумата 2566,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението.
С решението ищецът Д. е осъден да заплати на ТП „ДГС - В." на „СДП" ДП гр. Ш. направените деловодни разноски в размер на 300,00 (триста)лв..
Въззивникът обжалва решението изцяло, като го намира за неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения, в който смисъл излага подробни съображения, които основно са, че първоинстанционният съд е достигнал до необосновани правни изводи въз основа неправилна преценка на събраните в хода на процеса доказателства и в противоречие със задължителната практика на върховната съдебна инстанция в Република Б.. Моли въззивният съд да отмени решението изцяло, като уважи исковете, присъди законна лихва върху размера на предявеното обезщетение - от датата на предявяване на исковата молба до окончателно плащане на главницата, както и извършените по делото в двете инстанции разноски - съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ТП „ДГС - В." на „СДП" ДП гр. Ш., чрез пълномощник адв. Е.Г. от ШАК, подава писмен отговор, в който оспорва твърденията, като неоснователни, и моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и иска присъждане на направени във въззивното производство деловодни разноски – съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ШОС намира въззивната жалбата за редовна и допустима - подадена, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването - ищецът по ГД 476/2013г. по описа на ВПРС, против подлежащ на обжалване акт, чрез съда, който го е постановил, в определен от закона двуседмичен срок - отговаря на изискванията на чл. 259, 260, 261 и 262 ГПК.
От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което жалбата следва да се разгледа по същество.
След като се запозна с писмените материали по делото, доводите на страните и мотивите на първоинстанционния съд, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав на ШОС намира жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно, поради следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно. Съдът е обсъдил приложените доказателства, въз основа на които е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи относно основателността на исковата молба също са правилни и са основани на установените по делото факти.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло доводите и изводите съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По наведените в жалбата, писмените отговори, съдебните прения пред въззивната инстанция и в депозираните в срок писмени защити, доводи и за пълнота на съдебното решение, следва да се подчертае следното:
Относно искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Сред приетите по делото писмени доказателства са: поименно разписание на длъжностите на ТП-ДГС В. в сила от 01.09.2012г., длъжностна характеристика за длъжността “заместник директор” в сила от 02.11.2009г., трудово досие на Д. и трудова книжка /копие/, договор за управление № 28/11.07.2013г., финансов план на ТП ДГС В. за 2013г., искане изх. № 397/15.07.2013г. - за съгласуване прекратяване на трудови правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, уведомително писмо вх. № 867/23.07.2013г.
От фактическа страна и в съответствие със събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, въззивният съд приема за установено, че страните са били в трудово правоотношение, като жалбоподателят Е.И.Д. е заемал длъжност “Заместник директор” /трудов договор № 72 от 30.10.2009г./.
На 24.07.2013г. на Д. било връчено, при отказ за получаване, предизвестие № 3 за прекратяване на трудовия договор. Със заповед № 78/24.07.2013г., връчена на ищеца на 24.07.2013г., също при отказ, удостоверено с подписи на двама свидетели, трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ поради упражнено право на ръководителя на предприятието – работодател, след сключен с последния договор за управление № 28/11.07.2013г..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, в тежест на работодателя е да установи правомерността на осъщественото уволнение, което изисква доказване на визирания в процесната заповед фактически състав по чл. 328, ал. 2 КТ. Тази разпоредба дава възможност служителите от ръководството на предприятие да бъдат уволнени поради сключване с ръководителя на предприятието на договор за управление, с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, което уволнение може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Първото обстоятелство, което следва да се докаже е наличието на валиден договор за управление с директора на предприятието – работодател
В настоящото производство предприетието е държавно горско стопанство – вид териториално поделение на държавно предприятие образувано по Закона за горите - чл. 163 ЗГ. Основната дейност на тези държавни предприятия е управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица. Тези предприятията са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Съобразявайки този статут и възложената им дейност, държавните горски стопанства осъществяват, в определения им район на дейност, функциите изброени в чл. 174 ЗГ.
Съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 3 ЗГ - Директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения, за срок 5 години. В атакуваната заповед за уволнение е посочен договор за управление № 28/11.07.2013г. Препис от същият е приложен и приет, като доказателство по делото. От текста на същия съдът установява, че ДП “Североизточно държавно предприятие” - гр. Ш., представлявано от директора, възлага на инж. И. Ц. Т. да ръководи и представлява Териториално поделение – „Държавно горско стопанство – В.”, за срок 5г..
Преценявайки възложеното с договора, съдът намира, че същият има характера на договор за управление, но не само защото е наименован като такъв. За да изведе този извод съобрази следните обстоятелства:
1.Размерът на месечното възнаграждение на директора, който е изпълнител по договора за управление, се определя не като трудово възнаграждение, а при условията и по ред определени Наредба № 22/14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на средствата за работната заплата в държавните предприятия по чл. 163 ЗГ и в техните териториални поделения, и е в зависимост от постигнати стопански резултати - чл. 3 от Договора.
2.Предвидено е внасяне на определена сума от ръководителя при сключване на договора за управление, като гаранция за качествено изпълнение – чл. 16 от Договора.
3.Директорът, който е изпълнител по договора е поел задължение да изготвя годишен финансов план за ДГС – В. и по делото има приет и допуснат такъв, изготвен от И. Т., който финансов план, съгласно чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗГ се приема от управителният съвет на държавното предприятие, а съгласно чл. 172, ал. 1 ЗГ се утвърждава от директора на държавно предприятие – възложител по договора за управление, като в договора е предвидена възможност за едностранно и без предизвестие прекратяване на същия от възложителя при действие или бездействие от страна на изпълнителя, довели до виновно неизпълнение на финансовите резултати на териториалното поделение или при неизпълнение на утвърдения финансов план за дейността на същото - чл. 21, ал. 1 т. 4 и т. 5. Същевременно финансовият резултат и изпълнението на възложените дейности формират средствата за работна заплата в конкретното териториалното поделение – арг. чл. 175, ал. 3 ЗГ.
Предвид изложените аргументи настоящият състав на ШОС намира за неоснователно твърдението, че договорът не бил такъв за управление, тъй като с него не било уговорено постигането на определени стопански резултати, поради това, че не се касае до възлагане управление на търговско дружество, а на държавно предприятие с особен статут. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, в договора за управление изрично е предвидено изпълнение на определени стопански цели, съобразени със спецификата на дейността на ДГС - под форма на изпълнение на финансов план.
Относно възражението, че първоинстанционният съд не се бил съобразил със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 718/21.10.2010г. по гр. д .№67/2010г., ІІІ г. о., следва са се отбележи, че същото е постановено преди влизане в сила на новия Закон за горите, с който е извършено преуреждане на обществените отношения в този отрасъл и е разширен обхвата от дейности, които държавните горски стопанства могат да извършват самостоятелно /чл.165, ал.5, т.1-5 ЗГ/ - изрично е регламентирана възможността териториалните поделения на ДП по чл.163 ЗГ да бъдат равнопоставени възложители в процедура по ЗОП /чл. 174 ЗГ/. В това решение върховната съдебна инстанция, предвид тогава действащата разпоредбата чл. 24, ал. 1 ЗГ /отм/, е извела извод, че ДГС са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и не са търговски дружества. Същият статут, но за държавните предприятия, е предвиден в разпоредбата на чл. 163, ал. 3 ЗГ, които съгласно чл. 164 ЗГ имат двустепенна структура, като втората степен са териториалните поделения - ДГС и ДЛС. От този факт следва де се приеме за безспорно, че не е налице идентичност в статута на ДГС по стария и новия закон за горите. Също така за безспорно следва да се приеме, че териториалните поделения на тези предприятия не са нито организации с нестопанска цел, нито органи на централна или местна администрация, нито орган на местно самоуправление, за да се твърди неприложимост разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, както е неправилно да се твърди, че тази разпоредба е относима само за управлението на търговски дружества.
Поради особеният статут на териториалните поделения на тези държавни предприятия, то очакваните от управлението им резултати са специфични и не случайно в чл. 173, ал. 3 ЗГ е предвидено възлагане на управлението им да се извърши посредством сключване на договори за управление с директора. Нещо повече - задължението за постигане на определен стопански резултат е възможен, но не задължителен елемент от съглашението между страните /в този смисъл определение № 35/15.01.2013г. по гр. д. №666/2012г., ІІІ г. о./
Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е да се даде възможност на ръководител, комуто е възложено постигане на определени показатели по ефективното управление на конкретно предприятие изпълняващо стопанска задача, да си подбере екип от сътрудници. Относно избора на екип, следва да се има предвид и решение № 481/13.12.2011г. гр. д. №168/2011г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което сключването на нов договор за управление, независимо дали е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление или бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична като съдържание, са обстоятелства, които са без значение за възникване на правото на ръководителя на избор.
Извод, че договорът, сключен на основание чл. 173, ал. 3 ЗГ, е с облигационен характер, а не трудов се поддържа и в новата практика на ВКС /Определение № 600/09.12.2013г. по ч.гр.д.№ 7162/2013г., І г.о., Определение № 313/27.04.2012г. по ч.гр.д. №261/2012г., ІVг., последното задължително по своя характер/. В тези актове е прието, че не е налице пречка, да бъде сключен договор за управление на държавно и общинско предприятие, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и създадени за задоволяване на някаква обществена потребност.
Що се касае до възражението на жалбоподателя, че процесният договор за управление, не давал възможност на ръководителя да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото основание, тъй като не било доказано, че възложените му за изпълнение през новия мандат стопанска програма и цели, били различни от предходните, то съдът счита, че същото се явява неоснователно. Дори задачите да са идентични, не се налага извод, че същите са еднакви, тъй като те следва да се изпълняват по различно време, условия и конюнктура, което автоматично ги прави различни от тези по предходния договор./в този смисъл “Трудов договор”-проф. д-р Кр. М.
На основание горните мотиви съдът приема, че е налице валиден договор за управление с възложител - ДП “Североизточно държавно предприятие” - гр. Ш., представлявано от директора и изпълнител - инж. И. Ц. Т. и предмет - да ръководи и представлява Териториално поделение – „ДГС – В.”, за срок 5г..
Относно второто обстоятелство подлежащо на доказване - че е спазен срокът по чл. 328, ал. 2, изр. второ КТ.
Въззивникът не е релевирал възражения в тази насока, но от съдържанието на договора за управление съдът установява, че изпълнението на същия е започнало на 11.07.2013г., датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищеца е 24.07.2013г. – преди изтичане законовия 9- месечен срок.
Третото обстоятелство, което подлежи на доказване е, че ищецът е заемал длъжност от категория „ръководство на предприятието”.
Съгласно легалното определение на това понятие, дадено в §1, т. 3 ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Предвид това ищецът се явява служител от ръководството на предприятието, които извод се извежда и от задълженията му по прекратеното трудово правоотношение, съдържащи се в длъжностната характеристика „Заместник директор” и доколкото тази длъжност е ръководна от изпълнението на задълженията му зависят резултатите от работата на цялото предприятието.
Предвид изложеното, съдът намира, че уволнението, извършено с атакуваната заповед на основание чл. 328, ал. 2 КТ се явява законосъобразно, поради което заявената претенция с обуславящият иск на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото исковете с правно основание чл. 328, ал. 1 т. 2 и т.3 КТ, като обусловени от основателността на обуславящия иск, също се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпада с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, предложение 1 ГПК, Ш.ският окръжен съд.
Р Е Ш И:
Потвърждава решение № 186/19.11.2013г., постановено по гр. дело № 476/2013г. по описа на ВПРС, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани предявени от Е.И.Д.,срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство - В.” на ДП „Североизточно горско стопанство” гр. Ш., представлявано от И. Ц. Т. – директор, в обективно съединение три иска с правно основание, както следва
-чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна Заповед № 79/24.07.2013 г. на директора на ТП „ДГС - В." на „СДП" ДП гр. Ш. за прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 24.07.2013 г..
-чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на предишна работа - „Заместник-директор" при ТП „ДГС В." на „СДП" ДП гр. Ш..
-чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за изплащане сумата 2566,00 лв., представляваща обезщетение за периода 25.07.2013г.-24.09.2013г. - времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението.
Осъжда Е.И.Д. да заплати на Териториално поделение “Държавно горско стопанство „В.”” на „Североизточно държавно предприятие” ДП- гр. Ш. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ. в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
До Шермин Сефер
Сеферке, за долното можеш ли да дадеш обяснение:
Р Е Ш Е Н И Е№26
гр.Шумен 17.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесети първи януари, две хиляди и четиринадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2. Мирослав Маринов
при секретаря Д.А. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№717 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №131 от 6.08.2013г. по гр.д.№50 по описа за 2013г. на ВПРС ,съдът е признал уволнението на Ш.А.С. *** , извършено със заповед №3092/18.12.2012г. на Кмета на Община В. за незаконно и го е отменил, възстановил е Ш.А.С. на предишната й работа “директор на детска градина” с място на работа Целодневна детска градина “С.” гр.В. , осъдил е Община В. ,представлявана от кмета М. М. Б. да заплати на Ш.А.С. сумата от 4 331.54лв. представляваща обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ , дължимо за периода от 18.12.2012г. до 24.06.2013г. ,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска 25.01.2013г. до окончателното й изплащане , присъдил е на ищцата разноски по делото в размер на 2 100лв., осъдил е ответникът да заплати държавна такса в размер на 233.26лв., и разноски в размер на 130лв.
Решението е обжалвано от ответника Община В., действаща ,чрез пълномощника си адв.Сн.Т. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна Ш.А.С. , действаща ,чрез пълномощника си адв.С.П. от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба ,с която я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна , при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Между страните не се спори, че ищцата е работила при ответника, като е изпълнявала длъжността директор” на ЦДГ ”С.” гр.В.. Със заповед №3092/18.12.2012г. на кмета на Община В. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” за допуснати нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата по чл.187 т.1 от КТ ,чл. 187 т.8 от КТ , чл.187 т.7 от КТ и чл.187 т.9 от КТ, които са описани в четири точки в заповедта.
В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.
На осн.чл.193 ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да събере, и да оцени посочените доказателства. Ответникът не е представил по делото доказателства , установяващи ,че той е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 от КТ , поради което и на осн.чл.193 ал.2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Ето защо съдът намира, че работодателят е нарушил задълженията си по чл.193 ал.1 от КТ и спорът не следва да се разглежда по същество.
С представеният отговор ответникът не е направил искане съдът да приеме писмените доказателства ,депозирани заедно с отговора. Те не са описани в отговора и в него не се сочи , че се представят с него и , че ответникът иска съдът да ги приеме като доказателства по делото и не е уточнено кои конкретни обстоятелства ще се доказват с тях. Съдът не прилага и не събира служебно доказателства по този вид дела ,без да има изрично искане от страната . В определението си по чл.140 от ГПК съдът е указал на ответника ,че носи доказателствената тежест за установяване законността на извършеното уволнение в изготвеният проекто-доклад , също така е констатирал ,изрично , че в отговора тези писмени доказателства не са посочени като негови приложения и не е направено доказателствено искане за допускането им като писмени доказателства по делото. Препис от това определение е редовно връчен на ответника ,като и в първото по делото съдебно заседание не е направено искане тези писмени доказателства да се приемат по делото.
Съдът счита ,че първото по делото съдебно заседание пред ВПРС е било редовно проведено и съдът не е допуснал процесуални нарушения като е дал ход на делото. Депозирана е молба преди делото в която се сочи невъзможност да присъства на съдебното заседание само , поради служебна заетост за процесуалният представителна ответника адв. Сн.Т. , като за законният представител на ответника не са били налице доказателства установяващи невъзможност същият да участва в съдебното заседание . Ето защо правилно ВПРС е приел , че е на са налице пречки по смисъла на чл.142 ал.2 от ГПК и е дал ход на делото.
Също така работодателят не доказа по делото , че ищцата е извършила сочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Както се посочи по-горе ответникът не е ангажирал никакви доказателства по делото установяващи ,че ищцата е извършила сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Също така не е изпълнил и задължението си да представи по реда на чл.190 от ГПК личното трудово досие на ищцата , вкл. всички депозирани от ищцата обяснения ,искани във връзка с дисциплинарните нарушения ,предмет на обжалваната заповед , както и изготвените от ищцата докладни записки до кмета на Община В. във връзка с наличието на проблеми с отоплението в детското заведение, като съдът му е указал ,че може да приеме за доказани , фактите , относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна се установява ,че на 19.11.2012г. ищцата била напуснала работното си место ,но по време на обедната почивка , поради което и тя не е извършила соченото в заповедта нарушение по т.1 “преждевременно напускане на работното место на 19.11.2012г. Съдът също така счита ,че посоченото в заповедта в т.2 поведение на ищцата не може да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.8 от КТ , като в заповедта не е мотивирано и как точно с това поведение на ищцата едновременно се извършват и трите вида нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.8 от КТ и как точно и по какъв начин се злоупотребява с доверието и уронва доброто име на предприятието и защо това са поверителни за работодателя сведения . Съдът счита ,че ищцата не е извършила и нарушението по т.3 от заповедта , тъй като служителят не може да носи отговорност за неизпълнение на незаконосъобразни заповеди на работодателя му .,каквато е цитираната заповед №1259/9.07.2012г. , тъй като същата е в противоречие с чл.37 ал.1 от ЗНП във вр. с чл.147 ал.1 т.6 от ППЗНП ,според които управлявайки детската градина ,директорът сключва и прекратява трудови договори със съответните служители в нея. В т.4 от заповедта не е уточнено също така на каква стойност е увреденото имуществото на работодателя и разпиляните материали ,суровини , енергия и други средства с оглед преценка тежестта на извършеното нарушение по тази точка.
При така установената фактическа обстановка ,съдът счита , че първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан и заповедта , с която трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено следва да се отмени, тъй като извършеното уволнение е незаконно . Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ , а именно възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението при ответника - “Директор на Целодневна детска градина “С.” гр.В.
Ищцата претендира да и се изплати и обезщетение за времето през което е останала без работа , но за не повече от шест месеца , поради незаконното уволнение , като уточнява ,че за периода от 27.12.2012г. до 13.01.2013г. е получила 218.86лв. по трудов договор при друг работодател. Видно от приложените писмени доказателства ищцата е останала без работа за исковият период след уволнението, като само за периода от 27.12.2012г. до 13.01.2013г. е работила при друг работодател , като трудовото й правоотношение е било прекратено на осн.чл.71 ал.1 от КТ –без предизвестие , като по делото няма доказателства ,установяващи ,че ищцата сама е прекратила този трудов договор , но даже и да е така същата е имала правото да го направи , съобразно факта ,че договорът е сключен със срок за изпитване , ако срокът е бил уговорен в полза и на двете страни. Съобразно заключението на вещото лице по назначената в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза , следващото се обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ е в размер на 4 394.74лв. за периода от 18.12.2012г. до 24.06.2013г. ,след приспадане на сумата от 218.86лв. ,която тя е получила като трудово възнаграждение от друг работодател. Следователно на ищцата се следва обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за времето ,през което е останала без работа , но за не повече от 6 месеца , което в случая е от 18.12.2012г. до 18.06.2012г. и възлиза на сумата от 4 280.98лв. ВПРС недопустимо е присъдил на ищцата обезщетение за периода след изтичане на шестте месеца от 19.06.2013г. до 24.06.2013г. , за който период такова обезщетение не се дължи и за който не е бил предявен иск от ищцата и тя няма претенция за него.
Ето защо в тази му част решението е недопустимо и следва да се обезсили като постановено по не предявен иск за периода от 19.06.2013г. до 24.06.2013г. и производството по него да се прекрати, като депозираната жалба срещу решението в тази й част е основателна.
Предвид гореизложеното решението на първоинстанционният съд в частта му с която съдът е уважил исковете по чл.344 ал.1 и 2 от КТ и искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода от 18.12.2012г. до 18.06.2012г. за сумата от 4 280.98лв. , като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено , а депозираната срещу него жалба в тази й част е неоснователна.
Решението следва да се отмени в частта му с която съдът е присъдил обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата над 4 280.98лв. до присъдените 4 331.54лв. за сумата от 50.56лв. като неправилно и вместо това искът за тази сума да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Решението следва да се отмени и в частта му за разноските за разликата над 2 091.83лв. до присъдените 2 100лв. за сумата от 8.17лв. и в частта за присъдената държавна такса за разликата над 231.24лв. до 233.26лв. за сумата от 2.02лв.
Жалбоподателят е направил искане по реда на чл.78 ал.5 от ГПК съдът да намали размера на адвокатският хонорар на ищцата ,без да уточнява това искане за коя инстанция се отнася. С разпореждане №1329/8.11.2013г. съдът е оставил без разглеждане като недопустимо искането на ответника за изменение на решение №131/6.08.2013г. в частта му досежно разноските ,чрез намаляване на осн.чл.78 ал.5 от ГПК на размера на възнаграждението на адвоката на ищцата и същото няма данни да е било обжалвано ,поради което съдът приема ,че същото е влязло в сила.
Ето защо е недопустимо това искане да се прави повторно от ответника и пред ШОС ,поради което и съдът няма да го разглежда.
Искането по чл.78 ал.5 от ГПК е направено своевременно относно уговореният адвокатски хонорар в полза на адвоката на въззиваемата страна и е допустимо , поради което съдът следва да го разгледа. Въззиваемата страна е заплатила сумата от 360лв. за адвокатски хонорар за въззивната инстанция . Съдът счита ,че това възнаграждение не е прекомерно и е съобразено с чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с действителната правна и фактическа сложност на делото и искането по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно.
Съобразно изхода от спора жалбоподателят следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските и по делото в размер на 118.60лв. Жалбоподателят няма направено искане за присъждане на разноските по делото и няма представен списък за разноските ,поради което такива няма да му се присъждат.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 и чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №131 от 6.08.2013г. по гр.д.№50 по описа за 2013г. на ВПРС в частта му с която , съдът е осъдил е Община В. ,представлявана от кмета М. М. Б. да заплати на Ш.А.С. обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ , дължимо за периода от 18.12.2012г. до 18.06.2013г. за разликата над 4 280.98лв. до присъдените 4 331.54лв. за сумата от 50.56лв. ,ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска 25.01.2013г. до окончателното й изплащане, в частта му за разноските за разликата над 2 091.83лв. до присъдените 2 100лв. за сумата от 8.17лв. и в частта му за държавната такса за разликата над 231.24лв. до присъдените 233.26лв. за сумата от 2.02лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ш.А.С. *** ,представлявана от кмета М. М. Б. иск за заплащане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода от 18.12.2012г. до 18.06.2013г. за разликата над 4 280.98лв. до присъдените 4 331.54лв. за сумата от 50.56лв. като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА решение №131 от 6.08.2013г. по гр.д.№50 по описа за 2013г. на ВПРС в частта му с която , съдът е осъдил е Община В. ,представлявана от кмета М. М. Б. да заплати на Ш.А.С., обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода от 19.06.2013г. до 24.06.2013г. , като недопустимо и прекратява производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение №131 от 6.08.2013г. по гр.д.№50 по описа за 2013г. на ВПРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Община В. ,представлявана от кмета М. М. Б. да заплати на Ш.А.С. разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 118.60лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщаването му на страните , при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.
вместо г-жа Сефер
При така установената фактическа обстановка ,СЪДЪТ СЧИТА , че първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан и заповедта , с която трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено следва да се отмени, тъй като ИЗВЪРШЕНОТО УВОЛНЕНИЕ Е НЕЗАКОННО . Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ , а именно ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението при ответника - “Директор на Целодневна детска градина “С.” Гр.В.