КЗК отмени обществената поръчка за сметосъбирането на Нови пазар

Анонимен 26.02.2014 15:11

А на тебе какъв ти е проблема, щом не си некъдърен и не си злобен?Защо цялото ти писание е изпълнено с омраза?Къде ти е уважението към хората?Къде ти е положителното мислене?Предложи нещо добро, да проличи добронамереността ти.Да обижда всеки може.

Анонимен 26.02.2014 22:19

Не бях влизал тук 2 години и отново съм отчаян. Как може една новина за Нови пазар да няма от къде да се прочете. Само злоба и омраза лъха от сайта.

Най подходящите думи които мога да кажа са : Комплексите се избиват със злоба и непокрито самочувствие.

Поздрави тук можете да се считате за велики и горди от себе си, защото няма как да ви се случи в реалния живот.

Продължавайте все така, няма втори като новопазарци просто сте за съжаление, жалко че така обичам родното си градче.

Наблюдател 27.02.2014 23:23

Нямаме нужда от вашата Украйна!

26 Февруари 2014

Вие казвате, че не сте започнали война? Лъжете. Вие, а не ние, излязохте в центъра на града и устроихте скотобойна редом до кухнята, крещяхте кръвожадни песни, скандирахте русофобски и антисемитски лозунги, подпалихте всичко, което гори и не гори. Не ние яхахме булдозерите и хвърляхме в украинците „коктейли Молотов". Но ако аз пристигна в закарпатско село или градче под Лвов, въоръжен с тояга или арматура, и започнех да я размахвам, пробивайки западни черепи - да допуснем, - поваляйки един, втори, трети, крещейки заедно с това свещени лозунги - не придиряйте, - вие, навярно, ще се озлобите. Вие - можете, а аз - не мога, заявява украинският писател и публицист Платон Беседин в открито писмо на до привържениците на Евромайдана, публикувано от Worldtodaybg.com.

Приятели, патриоти, освободители! Как още се наричате?

Екстремисти, фашисти, престъпници! Както ви наричат онези, които не ви наричат така, както вие се наричате.

Обръщам се към вас. С надежда, простете за този досаден гаф, но не и с разбиране, не (тази глупост нито аз, нито вие можем да си я позволим): с надежда за това, което ще изслушате.

Да, аз разбирам, вие сте заети с важни, героични дела. Не ви е до мен. Вие скандирате: „Слава на Украйна! На героите слава!". Размахвате железа. Строите барикади. Палите домове. Взривявате автомобили. Убивате хора. Борите се с режима.

Вие сте добри, правилни момчета. А ние - „който не е с нас, е срещу нас" - сме предатели, сивота, подкрепящи бандитския режим. Ние сме украинци от друга Украйна.

Да, всички ни е купила московската пропаганда. Ние палим жълто-сините флагове. Преоблекли се в униформата на „Беркут", стреляме по украинците. Ние сме заедно с Янукович. Ние всички имаме сметки в швейцарски, немски, американски (къде още, вие виждате по-добре) банки. Ние сме отвратителни, подли изроди, предатели, Продължавайте, продължавайте инферналния ред. Ненавиждайте с цялата своя широка - а не като нашата, на молюските, - душа.

Помните ли как в „Адвокат на дявола" подсъдимият, хванал защитника Кевин Ломакс за гърдите, пита: „Какво, по дяволите, правиш? Съдебното жури ще ме намрази"? А той отговаря: „Аз от кожата си ще изляза, за да се случи това". Така, аз също искам, вие да ни мразите. Може би, тогава вие, най-накрая, ще ни оставите намира и ще престанете а претендирате за чуждия за вас свят.

Вие казвате, че не сте започнали война? Лъжете. Вие, а не ние, излязохте в центъра на града и устроихте скотобойна редом до кухнята, крещяхте кръвожадни песни, скандирахте русофобски и антисемитски лозунги, подпалихте всичко, което гори и не гори. Не ние яхахме булдозерите и хвърляхме в украинците „коктейли Молотов".

Но ако аз пристигна в закарпатско село или градче под Лвов, въоръжен с тояга или арматура, и започнех да я размахвам, пробивайки западни черепи - да допуснем, - поваляйки един, втори, трети, крещейки заедно с това свещени лозунги - не придиряйте, - вие, навярно, ще се озлобите.

Вие - можете, а аз - не мога.

Разбира се, вие щяхте да имате повод. Навярно същият, който ви даде право през 2004 година да марширувате по улиците на Одеса, Днепропетровск, Севастопол, да уродствувате над паметници, музеи със свастики, да пеете химни на ненавистта, да избивате граждани. Но, простете, да сме ви канили случайно? Да сме ви молили да ни казвате как трябва да живеем? Не си спомням.

А ето оранжевите и червено-черните знамена, портретите на Степан Бандера, скандиранията „Смърт за руснаците!" (макар че ние сме украинци), обещанията на тогавашната фюререса да постави Севастопол на колене, а Одеса да потопи в Черно море добре си спомням. Ние всичко помним. И често спомените се обаждат като пречупени кости. При студено време, при всяка глупост. Болят вече повече от 20 години. Такива сме - не се поддаваме на дресировка.

Затова - никакви обиди, конфронтации. Просто ние сме различни. Вие имате къща на края, а ние - солидарност. Ние наричаме улиците в чест на Пушкин, а не на Дудаев. Ние имаме фабрики и заводи, а вие - землянки и колиби. Ние не сме готови да канонизираме ОУН-УПА и да се кланяме на Степан Бандера. Ние не презираме, както вие, всичко руско. И, изобщо, внимателно вървим към Европа. Ние сме други. Такива сме се родили. И това е наше право.

Но повече от двадесет години вие искате да ни преправите, да смачкате, да ни промените. Вие пренаписвате нашата история. Забранявате езика ни. Издевателствувате над нашите предци. Унижавате ни. И след това казвате, че не сте започнали войната?

Вие сте видели онзи кадър (а може би сте участвали лично) с боеца от „Беркут", на който му избодоха очите? Тече кръв, човекът едва диша, а него го оставят да умре, макар че редом стои медик, а някой задушевно пее украинския химн. И вик: „Бърза помощ, извикайте Бърза помощ!", а украинският патриот зад кадър с равнодушен глас казва: „Никаква Бърза помощ. Този е пленник". И другите патриоти снимат как умира човек, украинец.

Както и този боец от „Беркут", вие сте ни взели в плен. Вече над двадесет години. И нарекохте това украинизация. Макар че ние сме украинци не по-малко от вас. Сега започнаха опити, маскирани като битка за свобода. Но на нас ни се струва, простете, че ние сме свободни повече от вас.

Да, аз помня, не забравям: вие се сражавате зяа всички нас. В свещената война, разгърнала се в прохановска естетика: стълкновение на висши сили, абсолютни идеи, Добро и Зло. И сте уверени, че ще победите. Слава на героите!

Но ние не искаме вашата победа. Дори да постъпваме дребнаво, подло, но не я искаме. Неблагодарните малоруси с мозъци, промити от совдеповска пропаганда. Обкичени по ръцете и краката с георгиевски лентички. Простете ни за грешката. Ние не искаме да се сражаване за вас. И не искаме вие също да го правите. Макар че ние, също както и вие, сме украинци. И също не искаме да живеем в лайната. Просто всеки си има своя представата за лайна и манна небесна, за рай и ад.

Ние не се нуждаем от вашите жертви. От вашата кръв. От вашите сълзи. Те предизвикват печал, съчувствие, болка. И страх. И отвращение. И ненавист. Затова повече от всичко не искаме нови жертви. Нали не ние обявихме тази война. Тя е ваша, така че - изпейте я до край. В нас вече зрее раздразнение, презрение, ярост. Колкото по-близко сте до победата, толкова по-далече сте от нас. И ние все повече искаме да остане сами, на своята територия. Без вас. Разговорите за това, че е дошло време да се разделим, стават все по-чести. Толкова чести, колкото и изстрелите в Киев.

Ние сме против вашата война. Ние не искаме да участваме в нея. Няма да участваме. И не си струва да се прикривате с нас като със заложници. Защото и заложници от нас, честно да си кажем, не ставаме като хората.

Забравете ни. Оставете ни да си починем от глад и нищета. Да се помъчим под имперския ботуш на Русия. Да миришем на заводи и фабрики. Да, ние ще строим сами дома си. По някакъв начин. Тежко ще ни бъде, но какво да се прави - ще минем без вас. Мисля си, и Русия ще мине без вас: без два милиона западни украинци, които се конкурират с азиатските мигранти за правото на труд. Не си струва да ядеш хляб от ръцете на онези, които ненавиждате. (Преди дни, всъщност, пътувах с трима такива патриоти. Боях се да заговоря на руски. Но на границата изведнъж се изясни, че тримата жители на Стрия прекрасно говорят на омразния московски език.)

Всичко е много просто, мои червено-черни приятели (или неприятели, както ви се харесва): вие сте силни, честни, смели хора. Истински украински герои. А ние - безполезен, ненужен материал. Не искаме да хвърляме „коктейли Молотов", да стреляме, да горим гуми, да вървим в атака, да се бием.

Така че, оставете ни на мира. Това не е наша война. Ние ще се учим, ще работим, ще възпитаваме децата в нашата страна, която, повярвайте, на вас, героите, съвсем не е нужна.

Както и ние нямаме нужда от вашата Украйна!

Варна 28.02.2014 11:02

На вашия град му трябва 3-дена слама да вали и един ден огън да го гори заедно с вас....мишоци.Циганите ви водят за носа,е.. ви децата,мамят ви родителите,а вие сте седнали някакъв гнусен ТОРБАЛАН да оправяте

Варна 28.02.2014 11:16

ЕТО ВИ И ОЩЕ......

Цигани смляха от бой кмета на село Преселка

Всяка къща тарашена от мургавите по 50 пъти

Аделина Делийска

Кметът на Новопазарското село Преселка Руси Николов Иванов беше смлян от бой от 15 цигани в двора на местната кооперация. Това съобщи самият кмет пред "Атака" вчера.

Във вторник към 18,30 часа селският управник отишъл по работа в двора на местната кооперация, която се намирала малко извън селото. Там го приклещили тумба от 15 разгневени цигани, които слезли от зелен "Москвич" и червена "Лада". Мургавите нападатели били въоръжени с вили и метални тръби и без да обясняват нищо замлатили изненадания си кмет. Селскостопански работник на име Иван Костов като видял побоя избягал от двора на кооперацията с микробуса си. Циганите продължили да бият кмета, който безпомощен паднал на земята. В това време от там минал един от местните шофьори - Данчо, който като видял какво става се притекъл на помощ на пребития Руси Иванов. Шофьорът смело минал през тумбата разбеснели се циганьори и успял да ги принуди да се разбягат. Кметът бил закаран веднага в болницата на Нови пазар. Д-р Бачаков и д-р Димитров установили множество охлузвания, рани, кръвонасядания и контузии по цялото тяло на пребития. Той тепърва ще си вади свидетелство от Съдебна медицина, за да може да заведе дело срещу нападателите си. Иванов ги разпознал до един и полицията ги изловила за часове.

"Многократно съм сигнализирал и РПУ, и общината в Нови пазар за циганските набези в селото ни", заяви по телефона смазаният от бой кмет. В село Преселка живеят не повече от 60 цигани, но тормозят всички българи там, разказва Руси Иванов. Всяка българска къща била обирана средно по 50 пъти. Въпреки всички апели и жалби отговорните институции в общината не си мърдали пръста да вземат някакви мерки срещу крадливото племе. "Не зная и сега дали ще има последствия за тях. Но се ужасявам, защото циганите в селото непрекъснато сипят люти закани, че ще избият българите", заяви Руси Иванов