Неучастието на европейското първенство през 2004 г. е едно от малкото неща, за които Красимир Балъков съжалява в своята кариера.

Един от най-успешните български футболисти, който навърши 50 години на 29 март, организира прием за спортните журналисти по този повод. Събитието беше и с благотворителна цел, като всички присъстващи направиха дарения за "SOS Детски селища".

На днешния ден преди 12 години Балъков изигра последния си мач с националната фланелка. Той получи жълт картон срещу Естония, който го извади от последвалата решителна квалификация с Белгия. Легендарният полузащитник прекрати кариерата си и стана асистент на Феликс Магат в "Щутгарт".

"Много съжалявам, че не играх на европейското през 2004 г. Тогава не чак толкова, но колкото повече минава времето, толкова повече съжалявам. Тогава си мислех, че няма как да съм помощник в екипа на Феликс Магат, а в същото време да играя в националния отбор. Ако бях играл, щях да си взема довиждане с нашата публика по много по-емоционален начин", заяви Балъков.

"Но като се обърна назад и погледна през рамо, мога само да бъда доволен и щастлив от постигнатото. Разбира се, човек може да постигне много повече, но аз се гордея с това, което съм направил. Надявам се да продължа да се развивам във футбола по треньорския път. Това все още не съм постигнал така, както ми се иска. Рано или късно човек трябва да сложи край на спортната си кариера, но се надявам това да се случи възможно най-късно", допълни той.
снимки
 

Красимир Балъков поставя най-високо в спортната си кариера четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 г. "Това остава най-яркият спомен не само за вас, но и за нас. Конкретно мачът с Германия може би беше най-хубавото преживяване."

Като най-красив гол той оцени попадението си с екипа на "Спортинг" (Лисабон) срещу "Витория" (Сетубал), когато отбеляза, тръгвайки от центъра. "Но когато някой ме пита за гол, винаги ми изниква един, който може би не е най-красив, но беше много ценен. В 90:56 минута, в предпоследния кръг, вкарах за 1:0 срещу "Шалке" и с този гол се спасихме. Това беше, да не кажа голяма приказка, гол за 20-30 милиона евро. Много ми е ценен, защото с него много хора останаха на работа в клуба."

Балъков се надява винаги да запази добри отношения с бившите си съотборници в националния отбор. "Надявам се, че всичко, което сме преживели заедно - извън работата, защото там не може да няма конфликти - ще натежи повече и един ще забравим тези дрязги. Аз лично опитвам да бъде по-малко емоционален в такива моменти. Искам да имам това приятелство до края на живота си и затова понякога отстъпвам крачка назад."

По думите му това, което е постигнал онзи отбор и високата летва, която е поставил, изисква и много голяма отговорност в публичното пространство.

Балъков е оптимист за националния отбор и се надява в бъдеще отново да има повод за радост. "Нека да бъдем позитивни, нека се радваме на успехите и да бъдем по-снизходителни към слабите резултати, защото всички виждаме в какво състояние е българският футбол. Това постоянно набиване в главите на всички, че са се провалили, не е хубаво."

"Може би е дошло времето след толкова блъскания в стената националният отбор да тръгне по един нов път. Време е вече да се зарадваме малко. Квалификациите са тежки и всички сме ги отписали, така че няма смисъл да вкарваме напрежение в отбора. Но ако пък направим нещо, това ще бъде огромен трамплин за футболистите и те много бързо ще израснат. Надеждата умира последна. Аз съм оптимист и приканвам всички да бъдем", каза още Балъков.