Щефан Фритше повдига капака на огромен кафяв съд, за да хвърли малко хмел във врящата течност. На друго място в пивоварната му лаборант със сериозно изражение е зает да тества новите вкусове на бирата Schwarzer Abt (Черният абат), преди тя да отпътува за далечни места, разказва в. "Гардиън".

Във въздуха на пивоварната в Нойцел, разположена в сградата на средновековен манастир на север от Берлин, всекидневно се носи дух на неподчинение, разказва Фритше. От години местните власти се опитват да докажат, че Schwarzer Abt – гъстата, малцова течност с опушен вкус и добавена захар - не е бира. Причината? Най-разпознаваемата марка на пивоварната, която се прави по една и съща рецепта от 1410 г. (както е правена от монасите) нарушава т.нар. "закон за чистотата на бирата", известен в Германия като Райнхайтсгебот.

Това е средновековно правило за безопасност на храните, според което бирата може да съдържа само вода, ечемик, хмел, а на по-късен етап са добавени и дрожди. Законът е обнародван през 1516 г. от херцог Вилхелм IV от Мюнхен заради опасения, че тогавашните пивовари са добавяли опасни съставки като сажди, отровни корени на растения и дървени стърготини.

Горчивата съдебна сага между Schwarzer Abt и властите е спечелена от пивоварната преди повече от 10 години. В навечерието на подготовката за днешния ден на бирата в Германия марката продължава да бъде смятана за пионер в борбата срещу най-строгите регулации за производството на бира в света. Проблемът й е свързан с това, че производството е базирано в Германия. Ако бирата изнася в чужбина, или се произвежда навън и се внася обратно в Германия, нарушение няма, но тъй като бизнесът на Фритше се развива на родна земя, напитките му не могат да бъдат определени като бира, "макар че рецептата, по която работим, е по-стара от закона за чистотата".

Малките пивовари като Фритше, които произвеждат до 35 хектолитра кехлибарена течност на година, както и увеличаващият се брой на майстори на крафт пиво (така нареченото занаятчийско пиво, при която голяма част от процеса на варене се извършва ръчно от тесен кръг хора в малка пивоварна), се оплакват, че стриктното спазване на закона пречи на креативността и иновациите. В своя защита те изтъкват скорошен случай в Германия, при който в бира, произведена по стандартите по чистота, бяха открити следи от хербицида глифозат. Фритше изтъква, че няма разпоредби, които да забраняват влагането на генномодифицирани съставки.

Но мнозинството от германските пивовари, които спазват строгите регулации, смятат, че именно те са причината за високата репутация на германската бира по света. Традиционалистите смятат, че експериментирането с разрешените съставки като хмел и дрожди – които са над 200 вида – позволява да се постигне нов, различен и изненадващ вкус.

След години съдебна битка най-висшата инстанция в Германия се произнася в полза на Фритше и отсъжда, че за Schwarzer Abt може да се направи изключение. Това решение е интерпретирано като сигнал за либерализиране на закона за чистотата.

Самият Фритше продължава да дразни пуристите, като използва ябълки, череши и дори съставки против остаряване в бирите си. Той си спомня как в разгара на съдебната битка, когато е смятал, че нещата не могат да станат по-абсурдни, получава телефонно обаждане от...финансовото министерство на Германия.

"Поръчаха си една каса Schwarzer Abt и казаха, че въпреки мнението на земеделското министерство, според тях нашият продукт има вкус на бира и си е бира. Затова ни посъветваха да продължим да си плащаме акцизите. Ние, разбира се, бяхме поласкани".

dnevnik.bg