Приемането на умерени дози от най-лекия метал в природата - литий - може да удължи живота с 16% или с повече от 12 години. В големи дози обаче има обратния ефект.

Това показва съвместен експеримент на екипи от Института по биология и стареене "Макс Планк", Юниверсити колидж Лондон и Института по биоинформатика в Кеймбридж, част от Европейската лаборатория по молекулярна биология. Резултатите са публикувани в журнала Cell Reports. Д-р Добрил Иванов, един от водещите биоинформатици в Европейската лаборатория и участник в изследването, разказа за "Дневник" подробности около откритието.

Засега проучването е направено само върху дрозофили (винени мушици), които имат много кратък живот и са отличен избор за подобен тип експерименти.

"В основни линии се опитваме да разкрием механизмите чрез който се осъществява стареенето, което може да помогне не само да се удължи живота, но и най-вече да се удължи периода, през който хората са здрави. Накратко, резултатите от нашето научно изследване показват че умерени дози на литий не само удължават живота на винените мушици, но и спомагат за тяхното здравословно стареене. Експериментите ни установиха, че животът на дрозофилите се удължава с 16-18%, но освен това за първи път разгадахме молекулярния механизъм, по който литият удължава живота.", казва д-р Иванов.

Оказало се, че алкалният елемент блокира вещество в организма, известно като GSK-3, което е една от причините за смъртта на клетките и предразполага към заболявания като диабет, Алцхаймер и Паркинсон. Освен това било установено, че литият в малки количества предпазва тялото от стрес и от производство и трупане на мазнини при мушици, поставени на захарна диета.

В момента литият се използва най-вече в психиатрията, защото доказано помага за контрола на настроенията например при биполярни разстройства. Амбицията на екипа от учени обаче е съвсем скоро да започнат тестове с различно количество литий при по-големи животни и да разработят медикаменти и добавки, които да изпробват и при хората. Дозировката е изключително важна, защото при натрупване веществото става опасно и създава риск от странични ефекти.

"Моето участие в това изследване беше не само да анализирам биологическите данни от експеримента, но също така и да сравня нашите данни със свободни данни от други лаборатории, благодарение на Европейският институт по биоинформатика, който събира и съхранява данни, генерирани от други лаборатории по света. Това, както и подобни изследвания са изключително окуражителни и могат да служат за в бъдеще като основа за разработването на подходящи лекарства и добавки, с които да се удължи здравословният живот на хората", коментира българският учен в Европейската лаборатория по молекулярна биология.

Дневник