Международното жури на 69-тия фестивал, водено от австралийския режисьор Джордж Милър, предостави "Златната палма" на социално ангажирания "Аз, Даниъл Блейк" на Кен Лоуч. Така, десет години след получаването на същата награда за "Вятърът в ечемичените ниви", 79-годишният ветеран на английското кино успя да се нареди в групата на режисьорите, придобивали престижния приз два пъти.

По повод на филма, в който един изпаднал в несъстоятелност дърводелец и самотна майка на две деца правят невъзможното, за да се спасят от бедственото положение, в което са изпаднали, Лоуч повтори загрижеността си към незавидното положение на обедняващите "обикновени хора". В Кан той не спести поредната си критика към Европейския съюз, като го нарече "въплъщение на неолиберализма". "Моите истории показват драматизма на ежедневието. Точно заради това, много хора се оглеждат в тях. Убеден съм, че сме зависими от работата си, от мястото, на което сме родени и най-вече от социално-икономическото си положение". Развълнуван, Лоуч допълни, че е останал трогнат от факта, че зрителите наистина са били докоснати от филма.

Като цяло, международната критика остана доволна от решението на журито, но не може да приеме равнодушно тоталното пренебрегване на "бижуто" на конкурса, великолепния "Патерсън" на Джим Джармуш. Напълно забравен се оказа и немският "Тони Ердман" на младата режисьорка Марен Аде, който заради хапливото иронизиране на "големите пари" и свежото си чувство за хумор просто омагьоса публиката.

За сметка на това и в някаква степен неочаквано, "наградата на журито" бе спечелана от "Американски мед" на английската режисьорка Андрея Арнолд. Филмът, в които група радикално настроени и твърде свободолюбиви младежи кръстосват американските пътища, бе показан в самото начало на фестивала и определено не беше сред сигурните фаворити. Твърде доволна от успеха си, Арнолд не спираше да благодари за постоянните напомняния от журналистите, че от три участия в Кан има три награди.

Силно недоумение предизвика необяснимото лансиране на "Личен асистент" на французина Оливие Асаяс (награда за режисура, споделена с "Матура" на Кристиян Мунджиу), в който травмирана американка "чува" присъствието на починалия си брат близнак в луксозен Париж. Наясно с отношението на пресата към филма му Асаяс сведе до минимум присъствието си на заключителната пресконференция на фестивала. За да се измъкне от неудобството, той описа себе си като нестандартен режисьор, който няма само една националност. "Не съм типичен представител на френското кино, защото във филма ми се говори на английски, а главната ми изпълнителка е американка (Кристен Стюарт)" - каза Асаяс в Кан. От своя страна, Кристиян Мунджиу, отдавна привикнал да печели награди в Кан, се съсредоточи върху защитата на "авторско кино" и необходимостта да му се помага в срещите му с хората.

Не стана съвсем ясно, дали "детето - чудо" на канадското кино Ксавие Долан наистина се зарадва на "наградата на журито" на "Само краят на света", в който участват френските суперзвезди Натали Бай, Марион Котияр, Леа Сейду, Гаспар Юлие и Венсан Касел. Долан не скри огорчението си от факта, че част от критиката яростно е нападнала филма му. "Не е приятно, когато си направил нещо, в което вярваш, то да остане неразбрано" - сподели Долан в Кан. "Но все пак по-важното е да останеш верен на себе си".

Показаният в самия край на фестивала "Клиентът" на добре известния в Кан ирански режисьор Аскхар Фархади получи две награди: за "най-добър сценарий" и за "най-добра мъжка роля" (Шахаб Хосейни). Така, историята, в която възрастен мъж нахлува в един апартамент и неволно причинява дълбока психологическа травма на нищо неподозираща млада жена, донесе поредното признание на иранското кино. И Фархади и Хосейни тържествено обявиха, че посвещават филма на народа си и че вярват, че зрителите в страната им ще получат възможността да се запознаят с него.

Прекрасната филипинска актриса Жаклин Жозе, която получи "наградата за най-добра женска роля" в шоковия "Ма’Роса" на Брианте Мендоса спечели сърцата на публиката с думите: "Аз играя ролята на майка, която трябва да се грижи за всеки член от семейството си. За мен този фестивал има особено значение, тъй като заедно с мен, в него участва и дъщеря ми".

Както се очакваше, "Непознатото момиче" на братята Дарден остана в сянката на забравата. Що се отнася до "Хулиета" на Педро Алмодовар, мнозина оптимисти стискаха палци на прочутия испански режисьор. Уви, чудото не успя да се случи.

Дневник