Днес се отбелязва Денят на Христо Ботев и се отдава почит на загиналите за свободата и независимостта.
Всяка година на 2 юни в 12 ч. сирените в цялата страна в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит. На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Денят за всенародна почит официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев, и на загиналите за свободата на България.
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив.
От 11 ч., в Борисовата градина пред бюст-паметника на Христо Ботев ще се състои тържествена церемония, посветена на 140-та година от гибелта на българския поет и революционер и в памет на загиналите герои за свободата и независимостта на България, съобщиха от пресцентъра на Столичната община.
В програмата ще участват актьорът Мариус Донкин, вокален ансамбъл "България" с диригент акад. Валентин Бобевски и Гвардейският представителен духов оркестър.
Отново ще се проведе инициативата "Ученици четат Ботев в метрото". За пета поредна година Регионален инспектор по образованието – София-град и Столичната община провеждат инициативата "Ученици четат Ботев в метрото". По повод 2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България, и тази година ритуалното четене ще се осъществи в метростанция "Софийски университет "Св. Климент Охридски" с участието на повече от сто ученици от близо двадесет софийски училища, от 11.00 ч. до 12.15 ч.
"Проектът има за цел да възстанови процеса на инициация – личностна трансформация, осъществяваща се чрез преход от едно ниво на съзнанието към друго, по-висше. Съгласно теорията на проф. Панов, изследовател на Ботевата поезия, този процес е заложен в творбите на гениалния поет, но е закодиран в начина на подреждането им в сборника "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова", пише в съобщението на Столичната община.
И се добавя: "Чрез прочита на поетичните текстове и по определен ред участниците навлизат в замисления от Ботев ритуал на поетапен отказ от личното, битовото и делничното и възприемането на обществения идеал като водещ мотив в решенията и постъпките на индивида. Така егоистичното у човека, осмяно в сатирите "Неи" и "Патриот", които се прочитат в началото, бива категорично отхвърлено и заменено от решението за лична жертва в името на всеобщото благо – свободата."
От 18.00 часа Градският съвет на БСП София и Българският антифашистки съюз организират честване на Деня на Ботев и загиналите за свободата на България на паметника "Братската могила" в Борисовата градина.
Дневник
Коментари
Хаджи Димитър
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!