Екип от Калифорнийския университет "Дейвис" разработва метод за отглеждане на човешки органи за трансплантация в тялото на прасе. Учените инжектират човешки стволови клетки в прасешки ембриони, създавайки генетична химера, съобщава Би Би Си.

Идеята е от ембриона-химера да се роди прасе, което има вида и поведението на обикновено прасе, но един от органите му да е с гените на човек. Процесът става на два етапа, като първо се отстранява част от ДНК на новооплодената прасешка яъцеклетка и така се създава ниша, която може да се заеме от инжектираните човешки гени.

За момента учените са концентрирани върху отглеждането на човешки панкреас, затова отстраняват точно тази част от генетичния код и се надяват, че стволовите клетки ще запълнят празнината. Резултатът трябва да е прасе с нормално ДНК, но с панкреас, създаден почти изцяло от човешки гени.

Досега екипът е инжектирал прасешките ембриони със стволови клетки, без първо да създава ниша, където да се вклинят. При изследванията впоследствие човешките клетки се появявали в много органи, но не можели да се сравняват по мащаб с оригиналните прасешки гени. Съществен напредък била идеята да се създаде тази празнина, но тепърва ще се експериментира с тази теория.

Експериментите са съпроводени с много спорове. За момента на изследователите им е позволено да оставят експерименталните ембриони в свинете майки за 28 дни, преди да прекратят бременността, но не и да допуснат плода да се роди. Заради подобни експерименти, включително и с човешки ембриони, миналата година здравната служба на САЩ наложи мораториум върху финансирането на такава научна дейност и в световен мащаб е строго забранено раждането на плодове от генетични експеримент.

Най-голямата етична дилема, свързана с точно този вид изследвания, е какво ще се случи, ако инжектираните човешки клетки някак мигрират в мозъка на животното и създадат нов вид с човешки разсъдък, или поне по-подобно на човека. Според ръководителя на научния екип в "Дейвис" Пабло Рос рискът това да се случи е минимален, но това остава основната пречка за напредване в изследването, докато не се намери ясен емпиричен отговор.

Отпор има и от природозащитни организации, които се борят срещу животновъдството като цяло. Те виждат в посоката на съвременната медицина цяла нова ниша за "измъчване" на животни. Призовават, преди да се прибегне до изкуствено отглеждане на органи за трансплантации, първо да се достигне пълния капацитет на донорството, като се стимулират информираността и културата на даряване сред хората.

dnevnik.bg