Селекционерът на българския национален отбор по футбол Ивайло Петев определи като "изключително лошо" и "позор" представянето на турнира "Кирин къп" в Япония. Националите завършиха последни в четиристранната надпревара след загуби с 2:7 от Япония и 0:4 от Дания.

"Причините са доста. Каквото и да кажа, ще е малко. Важното е да анализираме това, което сме направили. Няма да конкретизирам, аз си знам на какво се дължи", каза Петев при завръщането на отбора в България.

Селекционерът заяви, че поема цялата отговорност за представянето в Япония, но намекна, че няма намерение да подава оставка.

"След всяка една загуба ме сменяте. Това е от една година насам. Ние не сме някаква световна футболна сила, която може всеки път да побеждава", каза Петев, след като преди това на въпрос за слуховете за уволнението му заяви: "Друг въпрос."

Треньорът заяви още, че той носи отговорността, а "футболистите ги оставяме настрани". Според него обаче нито един играч не е бил на нивото от контролите с Португалия (1:0) и Македония (2:0).

"Може би в тоя период от годината не беше много удачно (да играем този турнир), но минало е вече, няма връщане назад. Това трябва да ние е много голяма обеца на ухото. Когато не сме на 100%, това е резултатът", допълни той.

"Нямаше играч, който да е на това ниво, на което беше преди два месеца. По ред причини", продължи Петев. "Може и да съм сбъркал (със състава), но не мисля, че има чак толкова голям избор от играчи. Това си е мое решение."

Бившият треньор на "Лудогорец" и АЕЛ (Лимасол) намекна, че за световните квалификации може да се откаже от някои играчи, които бяха на турнира в Япония.

"Имам (такива играчи предвид), нормално е да го обмислям това нещо. И вие да сте на мое място, и вие така ще мислите. Може и да има. Всичко е отворено към днешна дата. Но ние не сме световна сила, която да може да избира между 60 футболисти."

"Това е един голям шамар, който трябва да се преодолее и да се продължи. Който има характер да го направи, той ще бъде в националния отбор. Който няма - съжалявам", завърши Петев.

Дневник