"По традиция речта се смята за любовна връзка между устата и ума, в която останалата част от тялото няма роля. Има причина хората, крещящи по Fox News или CNN, да се наричат "говорещи глави". Благодарение на Рене Декарт и цял пантеон много сериозни мъртви бели мъже, западната история на интелекта поддържа, че мисълта се случва само в кралството на мозъка".

Нови изследвания обаче показват, че е възможно жестикулирането да влияе върху това как учим и запаметяваме, пише електронното издание Science of Us.

Според психолога от Чикагския университет Сюзан Голдън–Медоу "жестовете, съпътстващи речта" са различни от действията като да хванеш чаша или да си срешеш косата, освен това са различни от движенията заради самото движения – като танците или физическите упражнения.

Жестикулирането по време на говорене има смисъл само в контекста на речта, отбелязва тя. "То е част от познавателната ни способност". Според нея движението на ръцете облекчава част от "когнитивната тежест", произлизаща от усилието хората да задържат нещо в работната памет.

Изследванията на Голдин–Медоу показват, че малките деца научават имената на предметите по-лесно, ако ги посочват, а възрастните запомнят по-лесно поредици от цифри, ако жестикулират, докато ги запаметяват.

dnevnik.bg