Венера може да е едно от най-негостоприемните места в Слънчевата система, но не е изключено преди стотици милиони години да е имала среда, годна за поддържане на живот.

Компютърно моделиране от учени в Института за космически изследвания "Годар" в Ню Йорк стигна до версия, в която на планетата е имало плитки океани от вода и гостоприемна за живот суша в продължение на близо 2 милиарда години от историята на Венера.

На базата на сегашния релеф е приложен модел, използван за прогнозиране на климатичните промени на Земята. Така се появява изображение на морета и континенти, както и на облачна атмосфера, действаща като защита от силното слънце.

Заключенията са публикувани в списанието Geophysical Research Letters, а Майкъл Уей, един от авторите, казва, че някога Венера може би е била място, много по-разрличноот сегашния ад. Въглеродният диоксид в атмосферата ѝ е 90 с пъти по-висока концентрация от този в земната, почти няма водни пари, а температурите на повърхността достигат 462 градуса по Целзий.

При зараждането си Венера може да е следвала същия път като Земята и дори да е имала океан. Но близостта със Слънцето е довела до изпаряването му, молекулите на водните пари са били разбити от ултравиолетовата радиация и водородът е бил отнесен в открития космос. При липсата на вода на повърхността въглеродният диоксид се е натрупал в атмосферата и т.нар. парников ефект буквално е "излязъл от контрол".

Уeй и колегите му са въвели в модела си хитотична атмосфера, сходна със земната, продължителност на деня като сегашната (1 ден там е равен на 117 земни), известната топография, заснета от мисията "Магелан" през 90-те години и са намалили силата на Слънцето с 30%.

Въпреки това древна Венера е получавала 40% повече слънчева светлина от днешната Земя. Това означава, казват учените, че светлата част на денонощието е траела почти 2 месеца, а това затопля повърхността, предизвиква изпарения и облачна покривка, защитаващи от прегряване, което в крайна сметка би трябвало да доведе до температури на повърхността с няколко градуса по-ниски от тези на днешната Земя.

dnevnik.bg