От края на май стряскащите изображения върху цигарените кутии в България са задължителни, макар че до изчерпване на количествата по будките има и от старите "чисти" партиди. Като се оставят настрана неприятните картинки обаче, една жълта лента и от двете страни на кутията привлича погледа. Там пише "Помощ за отказ от тютюнопушене: 0700 10 323".

"Дневник" направи експеримента да звънне на посочения номер. Оттам получихме телефона на Консултативния кабинет за отказ от тютюнопушене на Регионалната здравна инспекция за съответния регион (в случая София), а на него любезна жена обясни, че консултацията не може да стане по телефона и ни покани лично за тестове на нивото на пристрастяване и установяване на вида зависимост. Поясни, че според тези резултати може да препоръча подходяща терапия, но в самия кабинет не се провеждат лечебни процедури, а само консултации. Тестовете и съветите са напълно безплатни, но консултацията става с предварително записан час.

Оказва се, че все повече хора звънят на Националния телефон за помощ за отказ от тютюнопушенето и ходят на консултации в специализираните държавни кабинети. През 2015 г. към националната линия за помощ са се обърнали 700 души, които в последствие са отишли на консултация, докато само за първата половина на 2016 г. позвъняванията и последвалите консултации са вече 1200. Общият брой на консултациите са повече (Виж графиката).

Това показва справка на Министерството на здравеопазването, направена за "Дневник". В статистиката е посочен само броя на позвъняванията, които са дали реален резултат и са завели хората в кабинетите. Друга много по-голяма част от потърсилите помощ са отишли директно в регионалната здравна служба, но в последствие сравнително малко са обявили, че са спрели цигарите.

Откакто е по опаковките на тютюневите изделия, интересът към услугата многократно се повиши, коментират от Министерството на здравеопазването. Съпоставка на телефонните обаждания към същия периода на миналата година показва, че през 2015 г. дневните обаждания средно за месеца не надвишават повече от 3, а към същия период на 2016 г. обажданията стигат до 70 на ден, отбелязват от ведомството.

Ако 70 е рекордът, сега действително на телефона звънят почти два пъти повече души на ден - по около 7 човека. До средата на настоящата година са звъняли средно по 200 човека на месец.

Политиката за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества в България се осъществява, чрез национални програми, обясни здравното министерство.

До настоящия момент от ведомството са изготвени и реализирани две програми за ограничаване на тютюнопушенето, които са приети от Министерския съвет: Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето 2002-2005 г. и Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето 2007-2010 г., която е продължение на първата програма.

Консултативните кабинети за отказ от тютюнопушене се създават като част от първата програма през 2005 г., а Националната телефонна линия за отказ от тютюнопушене с телефонен номер 0700 10 323 - по втората през 2008 г. Към момента телефонният номер функционира в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г., но продължава да се поддържа от служители на здравното министерство. Вече и по закон според европейска директива, номерът му трябва да се изписва на всяка кутия цигари, а също и на тютюна за ръчно свиване на цигари и тютюна за водна лула, поясняват от ведомството.

Последната национална анкета, проведена в рамките на програмите за ограничаване на тютюнопушенето е от 2014 г. и показва, че около 37.4% от българите са пушачи, като почти всеки трети е ежедневен пушач. Преобладаващата част от респондентите са пропушили на 16-20-годишна възраст, а най-пристрастените пушачи са между 25 и 44 години.

Статистиката показва, че като цяло расте негативното отношение към вредния навик. Почти две трети от анкетираните подкрепят пълната забрана за тютюнопушене на закрити обществени места, а всеки пети пушач желае да спре цигарите. Малко над половина обаче - 50.7% - изобщо нямат такива пориви.

Тютюнопушенето е един от основните фактори на риска за здравето, свързан с възникването на хронични неинфекциозни болести, припомня докладът от 2014 г. В Европейския регион на Световната здравна организация тютюнопушенето формира 12.2% от глобалното бреме на болестите и е причина за между 2.3% и 20.9% от всички смъртни случаи. За България тези показатели са съответно 13.5% и 12.4%.

Дневник