В Харвардския университет за 26-и път раздадоха Анти-Нобеловите награди.
Сред удостоените с иронични приз бяха египетският професор Ахмед Шафик, изследвал влиянието на долното бельо върху сексуалността на плъховете и британеца Томас Туейтс, който в продължение на три дни живя като коза, съобщиха световните агенции.
Трудът на професор Шафик датира от далечната вече 1993 г., самият учен е покойник от 2007 г., но журито оцени по достойнство работата му, при която професорът установил, че когато на плъховете се сложат полиестерни слипове, това вреди на половия им нагон. Когато гризачите обуят вълнено или памучно долно бельо, такива ефекти върху сексуалността им не се наблюдават.
Сред десетте лауреати тази година фигурираше, пак в раздела биология, британецът Томас Туейтс. Той си направи протези, които му позволиха да ходи на четири крака, досущ като коза. Експериментът си той проведе в Швейцарските Алпи, като дори си готвеше трева, за да види как се чувстват тези животни.
Туейтс подели наградата си с друг учен, превъплътил се в животно в името на изследванията си. Чарлз Фостър се опита да влезе в кожата на язовец, на лисица, на елен, на видра и на птица.
Двамата лауреати получиха, както и всички останали, трофей под формата на голям часовник и банкнота от 10 000 млрд. зимбабвийски долара, чиято стойност е под един евроцент.
В раздела Икономика бяха отличени двама новозеландци и един британец, които изследваха личността на камъните.
В областта на химията отличие получи концернът „Фолксваген“ във връзка с даващия фалшиви данни софтуер на автомобилите им, който позволи да се заобикалят строгите изисквания за изпусканите от тях вредни газове.
В областта на психологията беше отличен трудът на проф. Гордън Лоуган от американския университет Вандербилт. Ученият успя да установи, че най-виртуозните лъжци са младите хора.
Комичната церемония по раздаването на Анти-Нобеловите награди е учредена през 1991 г. от Марк Ейбрахамс, основател и редактор на списанието „Годишник на невероятните изследвания“ и няколко университетски организации от Харвард и Радклиф.
„Целта на тези награди е да бъде почетено необичайното творчество и богатото човешко въображение, както и да се стимулира интересът на хората към науката, медицината и технологиите“, споделя Ейбрахамс.
vevesti.bg
Коментари
Добави коментар