В момента науката приема, че скоростта на светлината е константа и никога не се е променяла. Според алтернативна теория обаче, това може да не е точно така и скоростта ѝ да се е променила с течение на времето. Ако това действително е така, доста изчисления може да се окажат грешни, съобщава онлайн изданието Engadget.
Науката вече разполага с технологията, която да измери скоростта на светлината не само сега, но и в исторически и в бъдещ план. Професорите Жоао Магуейджо и Нияеш Афшорди са разработили алгоритъм, който да тества за промени в скоростта на светлината.
Алгоритъмът взима предвид промените в плътността в ранните години на Вселената и спектрален индекс, който показва, че в първите секунди след Големия взрив светлината е била в пъти по-бърза. В момента той е 0.96478. Според някои теории обаче, може да е 0.968.
Основното предизвикателство е събирането на достатъчно голям обем информация, която да е прецизна. Проблемът е, че това отнема доста време. Затова учените все още не знаят кога ще имат достатъчно данни, за да направят изчисленията.
Ако теорията се потвърди, това ще промени представата за разширяването на Вселената. Ако се приеме, че тя винаги е била постоянна, скоростта на светлината не е достатъчна, за да е достигнала дистанцията, на която се намира днес. По-бързата светлина дава отговор на въпроса, но означава, че идеята за случилото се в ранните моменти на сформирането на Вселената е грешна.
Вести.бг
Коментари
За светлината
„Христос е светлината… невидимата за физическите очи на човека ДУХОВНА светлина“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 136). Човек не вижда светлината, а само цветовете чрез светлината. Светлината като духовна същност, е невъзприемаема, невидима за човека и за апаратите, изработени от материална субстанция.
„Материалният свят е само една разновидност на Духовния свят“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 177). В материалния свят няма причини, а само следствия от духовни причини.
„Формулата за определяне на скоростта V=S/t (скоростта е равна на изминатия път разделен на времето) е невярна. Скоростта не е резултат, а нещо елементарно, което носи в себе си нещо - било то материално или духовно. А ние разлагаме скоростта на път (т.е. на пространство) и време, ние се абстрахираме (отделяме мислено признаци или свойства на предмети и явления; не вземаме предвид, не вземаме под внимание) две неща. Пространството и времето като такива не са нещо реално. А скоростта е нещо реално; в света съществуват различни скорости“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 194, лекц. 7).
„Времето е еластично, то може да се разтяга напред и назад. Времето играе строго определена роля само в ариманичните неща (ариман, същият сатана; антихрист; мамон; мефистофел=погубителлъжец, древноевр.език; веелзевул…), ставащи в света; това, което произлиза от добрите Богове, безусловно, допуска преместване напред и назад във времето“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 166, лекц.4).
„При Боговете с правомерно развитие съществува минало и бъдеще, само бъдеще съществува единствено при неправомерните Богове“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 234).
„Докато сме само в полето на математиката, може да се занимаваме с теорията на относителността, но ако с математиката навлезем в живота, то там тя е непригодна. Когато човек се движи от пункт А в пункт Б, то може да се каже, че неговото движение е относително, но е вярно и обратното: пункт Б се движи към човека.
Ако един човек остава да стои в пункт А, а друг се движи от Б към А, то в резултат единият от тях ще се изморява, а другият не.
Ръстът на човека също е относителен, и не може да се каже кой в действителност е по-висок, понеже ръстът може да се разгледа в различни отношения. Обаче в живота да бъдеш джудже или великан - означава да бъдеш болен, а големината на човешката глава е обусловена от целия Космос.
Човешкият ръст варира в определени граници, но във Вселената човекът изцяло е предопределен с някакъв ръст: тук също не може да се говори за относителност.
Може да мислим за движение, превишавашо скоростта на звука, и да стигнем до възможността, да речем, да чуем звука от изстрел преди изстрелът да е произведен, но в живота това не може да се случи.
Айнщайн мисли логично, но логично не означава действително“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 352, лекц 10).
„Дарвинизмът говори за борба за съществуване. Той не взема под внимание, че победените именно по този път се развиват по нататък… Победеното продължава своето развитие по духовен път. Това е съществено“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 155, лекц 2).
„Дарвин твърди: Съвършените същесетва са произлезли от несъвършените. А Шелинг, обратно, казва: Несъвършените същества са произлезли от съвършените. А работата се състои в това, че те и двамата казват истината, но от различни гледни точки. Когато пред нас е духовен процес, то несъвършеното произлиза от съвършеното; а когато е физически - то съвършеното произлиза от несъвършеното.
Целият свят е дресиран кака, че да възприема едностранната истина“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 186, лекц 6).
„Материалният (видимият, сетивният) свят е само една разновидност на Духовния свят“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 177, лекц 9).
„В сетивния свят няма причини, те живеят само в света на свръхсетивното… “ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 265).
В материалния свят няма причини, а само следствия от духовни причини във вид на природни или материални закони, природни сили, природни процеси, природни явления. Материалистичната наука отрича духовната същност на човека и Вселената и работи само с измислици (хипотези). Тя изучава само материята и не знае нищо за духовната същност на човека и Вселената, но тя не може да знае нищо и за материята защото не знае как Духът работи в материята.
„Съвременната наука не смята за нужно да се запознае с реалните условия за естественото протичане на еволюцията“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 177, лекц. 10).
„Коперниканизмът е последната атака, последното настъпление на Луцифер против човешкото развитие. Коперниканско-Кеплеровският мироглед е по-удобен (околкото Птоломейския), но за обяснение на Макрокосмоса той не е истинен“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 130, лекц. 20).
„Във (физическата) Коперникова система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението (чрез свръхсетивните човешки възприемателни органи) на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития. Птоломеевата система не е просто физическа система, тя се опира на духовния поглед, на духовната наблюдение, според който планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите духовни Йерархии… От гледна точка на духовните действия, в центъра на космическата система следва да стои не Слънцето, а Земята… Ако търсим центъра на нашата Слънчева система според действията на духовните Йерархии, тогава ние трябва да поставим в центъра именно Земята“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 110, лекц. 6).
Не е вярна и формулата Eₒ=mₒ.C² (енергията в покой е равна на масата в покой умножена на скоростта на квадрат). Инерцията, привличането, масата на космичните тела… са проявления на действията на по-висшите от човешката духовните Йерархии от Същества. Слънцата в действителност са кухи и т.н., и мн.др.
Виж Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, томове 110, 136, 177… Науката за Духа съдържа духовнонаучните свръхсетивни изследвания в Хрониката Акаша, представени в над 500 тома. Тя предоставя всички отговори на въпросите отнасящи се до духовната космогония и духовния антропогенезис, методите за познание на висшите светове и духовни Същества…
„Светът е под божествено ръководство“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 11 „Из Хрониката Акаша“, гл. „Преминаване от Четвъртата в Петата коренна раса“)
„Занапред човечеството ще се изправи пред необходимостта да научи определени истини за скритите ДУХОВНИ причини на външния свят. Ако хората не приемат тези истини така да се каже доброволно, в хода на времето те ще бъдат принудени да ги приемат под безмилостните удари на жестоки и страшни събития“ (Рудолф Щайнер, Наука за Духа или Антропософия, том 177, лекц. изнесена на 6.Х.1917).