След чипровските килими, Бистришките баби, нестинарските танци и обичаят Сурва, Съборът на народното творчество в Копривщица стана четвъртият елемент в Представителния списък на ЮНЕСКО на най-добри практики за популяризиране на световното нематериално културно на наследство.

Решението беше взето от Междуправителствения комитет, който на сесията си в Адис Абеба, го призна за световна ценност. Вече 50 години, Съборът на народното творчество в Копривщица показва жанровото разнообразие и изключителното богатство на нашето фолклорно наследство, съчетано с уникалната възрожденска атмосфера на този хубав български град.

Съборът се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, позната днес като нематериално културно наследство. Нематериалното културно наследство е духовното богатство, което всеки народ създава през вековете. Песните, традициите, занаятите и обичаите, формират културния ни облик и творческо битие. Те са връзката между нашето минало, настояще и бъдеще и затова трябва да ги съхраняваме и предаваме на следващите поколения. Те са основата, върху която се гради взаимното уважение между различните общности, те насърчават социалното и икономическото развитие.

Това е поредното световно признание за българския опит в опазването и популяризирането на нематериалното културно наследство. Националният събор се очаква от целия български народ като важно и значимо събитие. Той е един от най-големите празници на българския дух. /БГНЕС