Най-голямата интернет търсачка - Гугъл, отбелязва със специален дудъл (анимирано лого) 340-ата годишнина от едно от най-значимите събития в науката - определянето на скоростта на светлината.

През 1676 година датският астроном Оле Рьомер доказва, че скоростта на светлината не е безкрайна, както се е смятало дотогава, като използва астрономическо измерване за първата количествена оценка на скоростта на светлината. При наблюдението на един от спътниците на Юпитер - Йо, Рьомер забелязва, че периодите на завъртането му около планетата са различни в зависимост от това дали Земята се приближава или отдалечава от съответната планета.

Разстоянието, изминато от светлината от съответния спътник до Земят,а е най-кратко, когато Земята е най-близко до планетата, и най-дълго, когато те са най-отдалечени. Разликата между тези две точки е равна на диаметъра на земната орбита около Слънцето. По този начин наблюдаваната промяна в периода на обикаляне на спътника е всъщност разликата във времето, необходимо на светлината да преодолее разликата в разстоянията.

Рьомер заключава, че на светлината е необходимо време, за да измине това разстояние, и го определя на 22 минути. По-късно нидерландският физик Кристиан Хюйгенс в трудовете си за светлината изчислява стойността на скоростта на светлината, основавайки се на тогавашните оценки на диаметъра на Земята.

През 1905 г. германският физик Алберт Айнщайн установява, че скоростта на светлината във вакуум е независима от движението или от отправната система и изследвайки последиците от този постулат, извежда Теорията на относителността.

Скоростта на светлината е физичната константа, която се означава с латинската буква с и играе важна роля в много области на физиката. Тя е част от прочутата формула за връзката между масата и енергията E = mc², като в теорията на относителността c свързва времето и пространството. Стойността й, измерена през 1975 година, е равна на 299 792 458 m.s-1.

Светлината и всички други форми на електромагнитно излъчване винаги се разпространяват с тази скорост във вакуум, независимо от движението на инерциалната отправна система на наблюдателя.

Според новите научни открития Вселената се разширява със скорост, по-голяма от скоростта на светлината.

dnevnik.bg