Маймуните могат да говорят, но не им достига ум, съобщава Science.

Те са публикувани в Science Advances. "Изследването определено демонстрира, че вокалният тракт при макаците има далеч по-развит, отколкото се смяташе досега", коментира Джон Еслинг (John Esling) - лингвист и експерт по фонетика към Университета на Виктория в Канада, който няма участие в работата.

Водещият автор на изследването, Уилям Текумсех Шърман Фитч Трети (William Tecumseh Sherman Fitch III), еволюционен биолог и когнитивен учен от Университета на Виена, смята, че въпросът дали маймуните могат да говорят води началото си от Дарвин. Дарвин е убеден, че нечовекоподобните примати не могат да говорят, тъй като при тях отсъстват необходимите мозъчни структури, обяснява той. Но с течение на времето антрополозите по-скоро приемат идеята, че именно вокалните трактове на приматите са причината: На тях просто им липсва гъвкавостта да произведат големия набор от гласни звукове, присъстващи в човешката реч.

Фитч и съавторът на изследването Асиф Гхазанфар (Asif Ghazanfar), невроучен от Университета Принстън, подозират, че Дарвин може да е бил прав. Те обучават макака Емилиано в лабораторията на Принстън за примати да седи на стол, докато го заснемат на рентгеново видео как се храни, прозява и осъществява редица вокализации и мляскане.

Анализирайки получените кадри, екипът съставя колекция от 99 различни конфигурации на вокалния тракт на Емилиано (вокалният тракт представлява свободното пространство, през което звукът преминава, изхождайки от ларинкса, минава през езика и излиза през устните). "Изградихме модел на всички възможни неща, които вокалната анатомия на маймуната може да направи", обяснява Фич.

После изследователите използват поредици от лингвистични инструменти, за да измерят кои конфигурации на устните, езика и ларинкса могат да произведат честотите, кореспондиращи на различни гласни звукове. Някои езици имат по-малко от пет гласни - най-често срещаният брой, но гласните са ключови за човешката реч. Изчислявайки т. нар. "пространство на гласовите звукове", Фич и Гхазанфар откриват, че (поне на теория) маймуната също би могла да произведе пет различни гласни, грубо наподобяващи A, E, I, O и U в английския.

Накрая учените въвеждат конфигурациите на вокалния тракт на Емилиано в компютърна програма, която прави симулации на произвеждането на гласни и съгласни в условията на различни анатомични устройства. Те избират фраза, която съдържа широк набор от гласни - "Will you marry me?" ("Ще се омъжиш ли за мен?"), и я вкарват в симулацията на вокалния тракт на маймуната. Макар и симулираният глас на маймуната да се различава забележимо от човешкия, думите са ясни и разбираеми.

Изследователите разглеждат компютърните модели на вокален тракт на макаците. Учените откриват, че маймуните са способни да произвеждат гласни звуци и дори цели думи и изречения

Резултатите подсказват, че в анатомично отношение, макаците са способни на човекоподобна реч. И тъй като тяхната вокална анатомия е сходна на тази при другите маймуни, както и на голяма част от бозайниците, то тези животни притежават също такъв анатомичен капацитет - обяснява Фич.

Но защо тогава Емилиано не може да говори? При маймуните отсъства невронен контрол върху мускулите на вокалния тракт, така че да бъде възможно производстото на реч.

"Ако имаха човешки мозък, щяха да могат да говорят", допълва Фич.

В даден момент преди около 8 милиона години, откакто се отделяме от шимпанзетата - нашите най-близки живи роднини в еволюционно отношение, човешките мозъци придобиват значителен контрол върху вокалния тракт. Според Фитч антрополозите, които изследват вкаменелости за доказателства кога нашите прадеди хоминини са се научили да говорят, си "губят времето" - тъй като човешките прадеди са притежавали вокални анатомии, способни на реч. Вместо това полето трябва да се фокусира върху генетичните фактори - като например гена FOXP2, за който е известно, че е необходим за развитието на речта и езика.

Дан Дедю (Dan Dediu), психолингвист от Института Макс Планк по Психолингвистика в Холандия, смята, че резултатите от изследването също така отварят нови врати за проучване на модерните езици. Според Дедю малки различия на равнище популация във вокалната анатомия биха могли да обяснят защо различните езици имат различни фонетични и фонологични качества. "Дори вокалният тракт на маймуна може да поддържа говорим език, но неговите дребни анатомични детайли биха могли да определят какъв тип говорим език всъщност ще се прояви", обяснява той.

Резултатите показват, че речта на един макак, макар и да не звучи точно като човешката, все пак щеше да е разбираема.

offnews.bg