Хората упорито търсят начини да се справят със стреса и да се разтоварват от напрежението на работния ден. Дали ще е класическата "само една бира" след работа в бара до офиса, кино или театър с приятели, час във фитнеса, вечеря и почивка пред телевизора вкъщи, или пък нещо по-екстремно като уроци по стрелба, скачане с бънджи или потрошаване на вещи с каменарски чук... Всеки има своите предпочитания.

Според психиатрите, цитирани от ДПА обаче, никоя от тези стратегии не е толкова ефективна, колкото тяхната препоръка. За да се отърсите от стреса - не правете нищо, но на тихо, съветват специалистите.

През деня срещите и телефонните разговори се трупат едни след други, а крайните срокове надвисват от всеки ъгъл. Междувременно компютърът и смартфонът заливат с информация, която допълнително натоварва. Всяка следваща дейност, която предприема човек, се натрупва върху тази купчина в съзнанието, дори когато е уж за разтоварване.

Затова интервюираните психиатри от водеща психиатрична болница в Берлин препоръчват уединение и тишина особено след тежък ден. Това не означава човек просто да се прибере вкъщи и на тихо да продължи да рови из интернет и социалните мрежи, из телевизионните канали или да отвори книга.

Означава пълно откъсване от всички мобилни устройства и източници на информация поне за малко, за да има време за собствените си мисли и да даде почивка на мозъка си. Позволено е тази почивка да е придружена от чаша горещ чай или какао, облегнати в удобно кресло, а за още по-голяма ефективност и светлината трябва да е приглушена, или да идва от свещ.

Това всъщност е рецептата на датските психиатри, които имат и специална дума за тази терапия - hygge. Превежда се като удобство или уют. Човек може да си позволи да изпусне някоя новина, статус или събитие от време на време, казват психиатрите там. Терапията е препоръчителна винаги, когато заобикалящият свят "идва в повече", но не трябва да се бърка със самоизолиране.

Начинът на живот на голяма част от хората в развития свят, който изисква от тях да са постоянно активни и енергични, информирани и ангажирани, може сериозно да повлияе на психиката и поведението им, смятат германските специалисти. Това не означава непременно повишаване на опасността от депресия и психични разстройства, и такъв в Берлин не се отчита за последните 15 години, но може да означава ръст на стресовите нива сред обществото и с него - по-голяма емоционална лабилност на хората.

В берлинската психиатрична болница например много са зачестили случаите на млади хора в криза, приети по спешност, заради напрежение от предстоящ изпит или любовна раздяла - ситуации, които силният ум не би приел чак толкова драматично.

Друго изражение на стреса е вглъбяването на родителите в хиперактивността на децата им и все по-честата практика на деца да се предписват успокоителни, или пък все по-разпространената дисморфофобия сред младите жени - вманиачаването по несъвършенствата по тялото им. Освен това повече от 5% от работещите хора прибягват до мозъчни стимуланти, за да се представят по-добре, и тенденцията също расте. Сред студентите делът е още по-голям.

Как хората се справят със стреса зависи в голяма степен от самооценката им, добавят германските психиатри. Хората с ниско самочувствие например изпитват нуждата постоянно да се доказват и да се развиват, за да настигат другите, което автоматично ги поставя под по-голям стрес. И обратното - доброто самочувствие, което идва от личността, но и се гради чрез преживявания и възпитание в първите 15-20 години от живота, е ключово за устойчивостта на съзнанието към стресовите ситуации. Съвет към първите е да се концентрират върху успехите си, вместо върху провалите.

Дневник