Сезонът на празниците поднася букет от аромати, които са тържество на сетивата - от този на току-що изпечен джинджифилов хляб до домашно приготвена пуйка. Това е и времето, в което най-често се чува специфичният звук от отварянето на пенливо вино.

Почти половината от шампанското (с това име може да се нарича пенливото вино, произведено в областта Шампан във Франция - бел. ред.), което се доставя от Франция до САЩ всяка година се купува и консумира в периода октомври-януари.

Това разказва в свой репортаж изданието Zester Daily, цитирано от "Ройтерс".

За съжаление повечето от всичките тези балончета никога не достигат до празничната маса.

Твърде често, шампанското се изпива преди да започне вечерята, след което се оставя в съда с лед до масата, на която се разполага вече "истинското" вино. Понякога дори шампанското се използва само за да се отвори при идването на новата година и всъщност никой не му се наслаждава докато отпива.

Под повърхността на балончетата шампанското е вино със същото разнообразие и комплексност, която предлагат на ценителите вината от другите райони.

Според Дейвид Уайт, автор на книгата "Шампанското: съвременен пътеводител из света на любимите вина", ресторантьорите все по-често възприемат шампанското като такова, което се пие на масата с вечерята. "Те помагат на потребителите да разпознаят шампанското като изключително приятелски настроено към храната", посочва той.

За да промотира книгата си, Уайт обикаля страната като организира вечери с многостепенни менюта, придружени с шампанско. "Предлагаме всичко - от сурова риба и изтънчени сирена до пица и пържено пиле. И с всяко от ястията шампанско си пасваше изключително добре", казва той.

Джанпаоло Патерини, мениджър на ресторант в Сан Франциско, което предлага на клиентите си над 70 вида шампанско, намира кулинарно вдъхновение в ръста на бутиковите производители на шампанско.

"До неотдавна се отнасях скептично към това вино, защото бях под влиянието на големите производители и техните вина, които обаче имат един и същи вкус всяка година", казва той. След това започва да проучва вината на малки изби и открива богатото разнообразие на вкусове, което предлагат те. То идва не само от уникалния стил на производство, но и от тероара. Патерини установява, че виното се съчетава добре дори и със свинско, и с говеждо.

Според Алис Пейар, чиито баща е основател на Champagne Bruno Paillard, най-доброто съчетание между шампанско и храна минава през контраста и вниманието към детайла.

Произвежданите от тяхната семейна компания вина са сухи, с киселинност, която изкушава да ги съчетаеш с такъв тип храна, но това, според нея, може да се окаже грешка.

"Има тенденция да се комбинират вина с цитрусов вкус на храната, но това може да се окаже капан", казва Пейар. "Това, което излъчва виното, не трябва непременно да се копира в чинията. Съчетаването не означава дублиране". Тя дава пример с двойките - не се стремите да бъдете напълно еднакви, стремите се да бъдете добра компания един за друг. Текстурата на виното също е много важно да се има предвид, допълва тя. Дава за пример комбинацията между отлежало шампанско и гъши дроб.

Още по-важно, добавя тя, е чистотата и комплексността на виното. Чистота идва от избора на тероар и от производствения метод, при който сокът се извлича единствено при първата преса на гроздето, при която има и по-ниско съдържание на захар. Ако имате вино с твърде много "грим", то ще повлияе сериозно храната, казва Пейар.

Според нея наличието на свежест във виното може да е нещо, което винаги се търси, но сама по себе си тя не е достатъчна. "Ако виното не е структурирано достатъчно, ако е само приятно и свежо, тогава е безмислено", казва тя. Според нея в такъв случай няма да помогне промяната на съдържанието в чинията.

По нейно мнение една от най-лошите комбинации е тази на сухото вино със сладкиши.

"Ако ядеш нещо сладко и след това отпиеш от такова вино, имаш чувството, че плодовият му вкус е напълно изчезнал". Като най-добра комбинация за сухо шампанско тя посочва сиренето.

Според нея шампанското е едно от най-жизнените, ако не и най-жизненото вино.

Дневник