Последните останали вълнести мамути са страдали от толкова генетични заболявания, че са загубили обонянието си, предпочитали да стоят сами и са имали странна лъскава козина. Това е мнението на учени, които анализирали ДНК от изчезналите животни за мутации, разказва Би Би Си.

Проучванията им показaли, че последните мамутите са измрели, защото са се появили генетични аномалии. Откритието може да допринесе за усилията за опазване на изчезващите видове животни в днешно време. В дивата природа сега например има по-малко от 100 азиатските гепарди, а оцелелите планински горили са около 300. Числата са сходни с тези на последните вълнести мамути, живели на остров Врангел в Северния ледовит океан преди около 4 хиляди години.

Според д-р Ребека Роджърс от Калифорнийския университет, която е ръководила изследването, мамутските геноми са се разпаднали точно преди изчезването на животните. По думите й това е бил

първият случай на "геномен срив"

в един вид. "Разработените математически теории показаха, че мамутите са натрупали много лоши мутации, тъй като естественият им подбор е станал изключително неефикасен", разказва тя.

Изследователите анализирали генетични мутации, открити в ДНК на мамут отпреди 4 хил. години, като използвали за сравнение ДНК на друг, живял преди около 45 хил. години, когато мамутите били много повече. Вълнестите мамути са били най-често срещани в Северна Америка и Сибир до изчезване им от континента преди около 10 хил. години. Смята се, че те изчезнали заради промяна на околоната среда като глобалното затопляне и евентуално заради човешкия лов, посочват авторите на изследването. Малка популация обаче останала на остров Врангел допреди 4 хил. години.

"Над нормата бяха тези лоши мутации в генома на мамутите на този остров", разказва д-р Роджърс и допълва, че са открили мутациите в генома, които се били натрупали точно преди изчезването и на последните мамути.

Знанието за последните мамути и причините за изчезването им

може да помогне за запазването на съвременните изчезващи видове

като панда, планинска горила и индийски слон. Урокът от изследвнето за вълнестия мамут е, че когато броят на животните от един вид спадне под определено ниво, генетичното здраве на популацията трудно може да се спаси. Генетичното изследване би могло да бъде един от начините да се прецени дали нивата на генетично разнообразие в един вид са достатъчни, за да му даде шанс за оцеляване.

"Когато имамe тези малки популации за продължителен период, може да се получи геномен срив, точно както този при мамутите", каза д-р Роджърс. По думите й, за да не се стига до него е по-полезно изобщо да не се допуска броят на животните да спада значително, отколкото да се опитва да се увеличава броят на вече малките популации.

Според учените е възможно именно генетичните мутации да са дали на последните вълнести мамути "копринена, лъскаво-сатенена кожа". Те може би са довели и до това животните да загубят много от обонятелните рецептори за откриване на миризми, както и белтък в урината, което може да окаже въздействие върху състоянието им в групата и тяхното размножаване.

Dnevnik.bg