Виена се среща с български съкровища до края на юни Съвместен проект на учени от България и Австрия показва на света развитието на културата и цивилизацията по нашите земи през бронзовата епоха, както и известни исторически съкровища. На 6 март в Музея на историята на изкуството (Kunsthistorisches Muzeum) във Виена се откpива изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Тя е част от проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ между Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН). По проекта през последните две години български и австрийски археолози и интердисциплинарни специалисти анализират съвместно резултатите от дългогодишните проучвания на златодобивния рудник Ада тепе близо до Крумовград. Изложбата проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (от втората половина на III хил пр. Хр. до 13 в. пр. Хр.) и по-конкретно, изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. Тя включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити. Акцент e комплексът находки от златодобивния рудник Ада тепе – каменни сечива за добив и преработка на злато, характерни за епохата керамични съдове, предмети от ежедневния бит на древните рудари и други. Най-впечатляващата находка, представена във Виена е уникалното съкровище от Вълчитрън, което се състои от 13 предмета, съдове и капаци, изработени от масивно злато. Представени са още златни накити от ранната и средната бронзова епоха - съкровището от Свищов, комплексите от некрополите при Дъбене, Изворово, Трояново и Овчарци. Изложбата разказва още за употребата на златото в по-късни времена чрез представените златна погребална маска от могила Светицата, части от комплекта златни накити от некропола при Свещари и пълния комплект накити от Рациария. Изложбата става възможна благодарение на подкрепата на редица археологически и исторически музеи в страната, които предоставиха предмети от своите фондове. Сред тях са Националният исторически музей, Регионалният археологически музей (РАМ) Пловдив, РАМ Варна, Регионалният исторически музей (РИМ) в Русе, РИМ Разград, РИМ Кърджали, РИМ Велико Търново, РИМ Смолян, РИМ Бургас, РИМ Шумен, Исторически музей Свищов, Етнографско-археологически музей Елхово и Археологически музей Марица-изток. Изложбата ще бъде отворена за посетители във Виена до 25 юни 2017 г. През есента тя ще бъде представена и в Националния археологически музейв София в леко изменен вид, с по-сериозен акцент върху бронзовата епоха. Част от инициативата ще бъде и научен форум по темата, който ще се проведе във Виена от 8 до 10 юни 2017 г. /БГНЕС

Прочети още на: http://www.bgnes.com/laifstail/kultura/4493734/

Съвместен проект на учени от България и Австрия показва на света развитието на културата и цивилизацията по нашите земи през бронзовата епоха, както и известни исторически съкровища.

На 6 март в Музея на историята на изкуството (Kunsthistorisches Muzeum) във Виена се откpива изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Тя е част от проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ между Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН).

По проекта през последните две години български и австрийски археолози и интердисциплинарни специалисти анализират съвместно резултатите от дългогодишните проучвания на златодобивния рудник Ада тепе близо до Крумовград. Изложбата проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (от втората половина на III хил пр. Хр. до 13 в. пр. Хр.) и по-конкретно, изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи.

Тя включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити. Акцент e комплексът находки от златодобивния рудник Ада тепе – каменни сечива за добив и преработка на злато, характерни за епохата керамични съдове, предмети от ежедневния бит на древните рудари и други. Най-впечатляващата находка, представена във Виена е уникалното съкровище от Вълчитрън, което се състои от 13 предмета, съдове и капаци, изработени от масивно злато. Представени са още златни накити от ранната и средната бронзова епоха - съкровището от Свищов, комплексите от некрополите при Дъбене, Изворово, Трояново и Овчарци.

Изложбата разказва още за употребата на златото в по-късни времена чрез представените златна погребална маска от могила Светицата, части от комплекта златни накити от некропола при Свещари и пълния комплект накити от Рациария.

Изложбата става възможна благодарение на подкрепата на редица археологически и исторически музеи в страната, които предоставиха предмети от своите фондове. Сред тях са Националният исторически музей, Регионалният археологически музей (РАМ) Пловдив, РАМ Варна, Регионалният исторически музей (РИМ) в Русе, РИМ Разград, РИМ Кърджали, РИМ Велико Търново, РИМ Смолян, РИМ Бургас, РИМ Шумен, Исторически музей Свищов, Етнографско-археологически музей Елхово и Археологически музей Марица-изток.

Изложбата ще бъде отворена за посетители във Виена до 25 юни 2017 г. През есента тя ще бъде представена и в Националния археологически музейв София в леко изменен вид, с по-сериозен акцент върху бронзовата епоха. Част от инициативата ще бъде и научен форум по темата, който ще се проведе във Виена от 8 до 10 юни 2017 г. /БГНЕС