България е сред страните в света, където се отчита най-голямо подобрение в критериите за измерване на индекс на щастието, но въпреки това в Европа тя изпреварва в класацията единствено Албания и Украйна.

В публикувания в понеделник Световен доклад за щастието 2017 авторите определят за България 105-о място сред анализираните 155 държави.

Най-близо от европейските държави са Македония (92), Босна и Херцеговина (90) и Португалия (89).

Според индекса България малко изостава от Тунис, Палестинската автономна територия в Израел и Египет и изпреварва Сиера Леоне, Камерун и Иран. В същото време в промяната за усещането за щастие в периода 2014 - 2016 спрямо 2005 - 2007 година България е на 6 място по динамика. Преди България по положителна промяна са Никарагуа, Латвия, Сиера Леоне, Еквадор и Молдова.

Авторите Джон Хелиуел, Ричард Лаярд и Джефри Сакс обясняват, че на фона на критики към БВП като водещ измерител "щастието все повече се възприема като подходяща мярка за определяне на обществения напредък и като цел, която да преследва политиката".

Петият пореден доклад от тази серия те разпространяват в Международния ден на щастието (20 март) като обобщение на случилото се през последните години и като опит за подготовка за действия в следващите 2-3 години.

През 2018 г. акцентът на доклада ще бъде върху миграцията, а сегашният е фокусиран върху обществените фактори. Сред тях са не само по-добрите доходи или здраве, но и промяната в продължителността на живота или наличието на мрежи от хора, на които човек може да разчита, когато изпадне в критична ситуация.

Любопитен момент е взимането предвид на това дали в едно общество има наличие на позитивни или негативни емоции. Масовият негативизъм обикновено води и до лоша оценка за качеството на живота. Свободата - включително тази на избор в живота - и щедростта например имат положителен ефект върху класирането на дадено общество, докато намалената подкрепа между хората, ограничената свобода и ширещата се корупция засилват усещането за нещастие и "свалят" страната надолу в списъка.

Информацията е събирана чрез допитвания сред около 3000 души във всяка от страните, а основният задаван въпрос е как оценяват сегашния си живот по скала от 0 до 10.

Така се е получил и резултатът, че в Топ 10 се подреждат Норвегия, Дания, Исландия, Швейцария, Финландия, Холандия, Канада, Нова Зеландия, Австралия и Швеция.

При тях индексът е с минимални разлики - от 7.537 пункта за норвежците до 7.284 за шведите, като първите четири държави са разделени от статистически незначими разминавания. Българският индекс е 4.714 пункта.

Три четвърти от разликите между държавите и регионите се дължат основно на 6 показателя: БВП на глава от населението (измерен като покупателна способност), годините, в които човек се очаква да води живот без сериозни заболявания, обществена подкрепа между хората, доверие (усещането за корупция в управлението и бизнеса), чувството за свобода сам да взимаш решения за живота си и щедрост (какви дарения са правили хората напоследък).

Дневник