Легендата на Локомотив Пловдив Христо Бонев – Зума, бе удостоен с най-високото държавно отличие – орден “Стара планина” първа степен, предаде репортер на БГНЕС. На церемонията в Президентството присъстваха председателят на ДАМС Весела Лечева, президентът на БФС Борислав Михайлов, генералният секретар на БОК Белчо Горанов, бившият национален треньор д-р Стефан Божков, президентът на Локомотив Пловдив Александър Тасев, генералният секретар на клуба Атанас Узунов, старши треньорът на “черно-белите” Иван Маринов и др. “За него е изписано толкова много, че сигурно, каквото и да кажа, ще звучи познато”, каза държавният глава Георги Първанов, който връчи на Бонев ордена. “Първото, което ми прави впечатление е, че той е символ на вярност към росния клуб. Второ – кариерата му е пример за утвърждаването на един никому неизвестен младеж като световен майстор на спорта. Остава в спомените като капитан и лидер на националния футболен тим от 70-те и 80-те години. Сигурен съм, че феновете на Локомотив още помнят голяма част от 450-те му гола за отбора, както ние помним много от 98-те му мача и 48-те му гола с националната фланелка. Ще го запомним като изключителен майстор на коженото кълбо, техничар и конструктор. Ще бъде грешка, ако пропусна и приноса му като треньор у нас и в съседни страни”, каза още Георги Първанов. Зума бе удостоен с ордена за изключителния му принос за развитието на българския спорт. “За мен е голяма чест, че получавам най-високото държавно отличие и то от президента – институция, към която изпитвам голям респект. Искам обаче да отбележа, че този орден принадлежи на моите ръководители Недялко Донски, Иван Шпатов, Иван Славков, на моите треньори в националния отбор д-р Стефан Божков и Христо Младенов, на треньорите ми в Локомотив – Григоров, Иван Манолов и на много хора, които бяха с мен в спорта”, заяви Христо Бонев. Зума е роден на 3 февруари 1947 г. в Пловдив. Висок е 181 см и тежи 78 кг. Играл е като нападател за Локомотив (Пловдив) (1963-1967, 1968-1979 и 1982-1984), ЦСКА (1967-1968) и АЕК (Гърция) (1980-1982). Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. с Локомотив (Пд). Вицешампион през 1968 с ЦСКА и през 1973 г. с Локомотив (Пд). Бронзов медалист през 1969 и 1974 г. с Локомотив (Пд). В "А" група има 410 мача (404 за Локомотив (Пд) и 6 за ЦСКА) и 185 гола (180 за Локомотив (Пд) и 5 за ЦСКА). За купата на УЕФА има 25 мача и 6 гола за Локомотив (Пд). В националния отбор на България дебютира на 22 март 1967 г. срещу ФРГ 0:1 в Хановер, а последния му мач е на 25 април 1979 г. срещу Аржентина 1:2 в Буенос Айрес (автор на гола). Общо има 98 мача (на второ място) и 47 гола (рекордьор), 42 пъти е капитан. Участва на СП-1970 в Мексико (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Перу) и на СП-1974 във ФРГ (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Уругвай). Футболист № 1 на България през 1969, 1972 и 1973 г. Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1976 г. Заслужил майстор на спорта от 1967 г. Завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн. Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието. Участва в прощалния мач на Лев Яшин през 1971 г. в Москва. Един от най-големите български футболисти за всички времена, заема третото място в анкетата на в. Нощен труд за футболист на века у нас. Играта му се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар. Той е майстор на свободните удари. Неповторим организатор и мотор в действията на отбора. Бенефисът на Бонев е на 16 септември 1984 г. в Пловдив, когато идват редица звезди като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. Гост е и Лев Яшин. По-късно става треньор на Локомотив (Пд), Помощник-треньор на националния отбор през 1987–1988, Панатинайкос от 1988 до 1990 (шампион през 1990), Лариса от 1990 до 1993, Йоникос през 1993–1994, Апоел (Кипър) от 1994 до 1996 г. От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор, като го класира за СП-1998 във Франция, а от 1997 до 1998 г. е и треньор на Локомотив (София). През 2000 г. е начело на германския Заксен. В момента е спортно-технически директор на Локомотив (Пд).