Близо 66% от българите твърдят, че да си православен, е важна част от българската идентичност. Това показват данни от изследване на "Пю рисърч център" (Pew Research Center) за религиозните нагласи в Централна и Източна Европа четвърт век след краха на комунистическите режими.

Въпреки че католиците са в общи линии по-стриктно придържащи се към религиозните обреди и предписания от православните в региона, асоциацията между религиозна и национална идентичност е по-силна в държавите с православно мнозинство, отколкото в тези с католическо, показва проучването.

Средно 70% от респондентите твърдят, че е важно да си православен, за да споделяш истински националната идентичност на страната си. Според тези данни България не се нарежда сред страните, където най-много хора смятат религията на мнозинството за жизненоважна част от националното самосъзнание (в Сърбия подобен отговор са дали 78% от респондентите, в Гърция – 76 на сто). Подобна тенденция не се наблюдава в страните с католическо мнозинство, където средната стойност е 57 на сто. За сравнение в Западна Европа делът е още по-малък (23% във Франция и 30% в Германия казват, е да бъдеш "християнин", е важно за националната идентичност).

В Русия дори представители на религиозните малцинства или неопределящите се религиозно твърдят, че православието е важна част от "истинската руска" идентичност – около една четвърт от респондентите в горните две категории са дали този отговор.

Освен това в страните с преобладаващо православно мнозинство хората са по-склонни да твърдят, че културата им е "по-висша" от другите и че "много се гордеят" с националната си идентичност. По този критерий България е на четвърто място, тъй като в страната 69 на сто са отговорили утвърдително на горния въпрос.

Средно 56% от респондентите в православни държави подкрепят идеята да има държавно финансиране за националните църви. Средно 42 на сто твърдят, че правителствата трябва да участват в промотирането на релииозни ценности и вярвания. В държавите с католическо мнозинство делът е съответно 42 и 28 на сто.

"Днес значителни мнозинства възрастни из региона казват, че вярват в Бог, а повечето се идентифицират с дадена религия. Православното християнство и католицизмът са преобладаващите религии – картината е сходна с тази отпреди 100 години, преди краха на руската и австро-унгарската империи.

"Религията и националната идентичност са тясно преплетени" в много страни от Централна и Източна Европа, отбелязва "Пю". Тази тенденция е в сила и в Русия и Полша, където мнозинството от населението смята, че да си православен или католик, е важна част от това да си съответно "истински руснак" или "истински поляк". В Гърция, където църквата играе важна роля в борбите за независимост, близо 75% казват, че за да си "истински грък", е важно да си православен.

Дори онези, които не практикуват активно религиозни обреди, припознават верската принадлежност като елемент от националната. Малко от възрастните православни и католици в региона казват, че посещават редовно църковни служения, че се молят или че религията има централно място в живота им. Едва 10 на сто от православните например казват, че ходят на църква всяка седмица. В България такъв отговор дават 5% от запитаните и така страната се озовава в долната част на таблицата (начело е Румъния, където 21% казват, че ходят на църква всяка седмица).

Така регионът, сравнен с резултатите от проучвания в САЩ, Латинска Америка, Субсахарска Африка или Близкия изток, показва сравнително ниски нива на религиозност. Независимо от това в повечето държави (с изключение на Унгария, Чехия и Естония) повечето респонденти заявяват, че вярват в Бог. В България (която отново е в долната част на таблицата) 77 на сто са дали този отговор.

За почти 25 години в България, макар и в по-малка степен от държави като Русия и Украйна, е нараснал делът на възрастните, които се определят като православни. През 1991 г делът на българите, които се считат за православни, е бил около 59% от населението, на базата на организацията предшественик на "Пю рисърч център" - The Times Mirror Center for the People and the Press. Това е повече, отколкото в други две православни държави, Русия и Украйна, където съответно като православни в този период се определят 37 и 39 на сто от населението.
Към 2015 г.,делът на българите, заявяващи, че са православни, е 75 на сто от населението. Увелечието е по-малко, отколкото в Русия и Украйна (съответно 71% и 78%).

В България като православни се идентифицират три четвърти от населението. Пренебрежимо малък е процентът на католиците, 15% са мюсюлмани, 5 на сто не се идентифицират с нито едан религия, а 4 са от други вероизповедания. Малко над половината (53 на сто) от респондентите са заявили, че смятат страната си са много или в известна степен религиозна. Близо 33 на сто отговарят по същия начин относно седемдесетте и осемдесетте години на миналия век.

Остава отворен въпросът дали завръщането към православието започва след падането на Берлинската стена, смятат изследователите от "Пю рисърч". Причината е, че не е възможно да се открият надеждни и достоверни данни за дела на вярващите в тогавашните комунистически режими, когато подони въпроси е невъзможно да се задават и следователно няма как да се проследи динамиката в броя на хората, възприемащи се като религиозни. Независимо от това "Пю рисърч" отбелязва, че хората, които не се самоопределят като религиозни, са много повече през 1991 г., отколкото през 2015 г., на базата на данните от проучването.

В Централна и Източна Европа водещите католически държави не бележат увеличение, а спад на дела на самоопределящите се като религиозни. През 1991 г. в Полша, най-голямата католическа държава в региона, те са били 96% от населението и са спаднали до 87% до 2015 г. В Унгария делът на определящите се като католици намалява от 63 на 56 на сто за същия период, а в Чехия – от 44 на 21%.

Изследването обяснява това явление отчасти с факта, че страни като Полша и Унгария са запазили католическата си идентичност по време на комунизма и крахът му не е оставил идеологически вакуум, който религията би могла да запълни, както става в изследваните православни държави от бившия съветски блок. В резултат днес Чехия е една от най-светски ориентираните държави в Европа, където близо три четвърти определят религиозните си възгледи като "атеизъм", "агностицизъм" или "нищо особено".

Dnevnik.bg