През 2016г. българите, работещи в чужбина, са върнали в страната почти 1.7 млрд. долара, което се равнява на 3.1% от БВП. Но темпът на растеж на тази средства, ключови за всекидневието на хиляди хора в България, за периода 2007-2016г. е -1.5%, т.е. отрицателен на фона на продължаваща емиграция на българи.

Това обикновено означава, че или все повече спечелени в чужбина средства се харчат там, или че намаляват хората, на които се изпращат обратно в България.

За сравнение, емигрантите от съседна Румъния са изпратили през 2016г. общо 3.514 млрд. долара в родината си. Това е 1.7% от БВП за миналата година, а за десетилетието от влизането на страната в ЕС през 2007г. темпът на растеж е 116.3%. 

Това сочи доклад на Международния фонд за земеделско развитие (IFAD), разпространен в сряда. Той е уникален по рода си с това, че авторите му са опитали да обхванат тенденциите в отделни държави през последните 10 години, в които попада и най-тежката от десетилетия икономическа и финансова криза в света.

Общата сума, която мигрантите са връщали към родните си места през 2016г. възлиза на 445 млрд. долара.

Най-зависимата от парите на емигрантите си страна в Източна Европа е Молдова - през миналата година върнатите 1.444 млрд. долара са се равнявали на 23.5% от БВП. Значителните 6.5% от БВП на Украйна са представлявали и 6.161 млрд. долара от работещите в чужбина.

Това явление продължава да се усеща силно на Балканите - в Косово (15.2% от БВП за "емигрантските пари"), Босна и Херцеговина (11.3%), Сърбия, Албания и Черна гора (по малко над 9%), Хърватия (4.3%) и Македония (3%).

Топ 5 на държавите през 2007г. (по върнати милиарди долари):

1. Полша - 10.5
2. Украйна - 5.3
3. Сърбия - 3.8
4. Босна и Херцеговина - 2.7
5. Унгария - 2.3

Топ 5 на държавите през 2016г. (по върнати милиарди долари):

1. Полша - 6.8
2. Украйна - 6.2
3. Унгария - 4.7
4. Румъния - 3.5
5. Сърбия - 3.2

През последните години намаляват разходите за изпращане обратно на средства от мигрантите. В Европа те остават малко под средния показател за света от 7%, като на континента от 2011г. поевтиняването на тази услуга е само с 12%. Таксата е най-висока за държавите в Южна Европа извън ЕС (средно 8.4%), но също така и за България и Унгария (над 8%), твърдят авторите. В останалите източноевропейски държави тази услуга струва под 6%.

Изминалото десетилетие се характеризира с намалели с над 10% пари от мигранти към Северна и Южна Европа и стабилни потоци към Източна Европа. Обяснението е основно в отражението на кризата в ЕС и Русия.

Европа дава 14% от световните мигранти, а континентът получава 10% от глобалните потоци на връщани в родината средства - общо 44 млрд. долара годишно.

Около 200 милиона мигранти, половината от които жени, са изпратили милиардите долари на семействата си и така са помогнали те да живеят по-добре. За изминалото десетилетие увеличението на парите е с над 50 процента.

Благодарение на стабилния приток на пари от чужбина семействата могат да си купят храна, да имат подслон, да посещават училище, да получават здравни грижи, да подобрят хигиенните условия и дори да инвестират и да имат малки спестявания, се посочва в доклада.

Това наистина е световен феномен, при който хората, заради липса на възможности, трябва да напуснат семействата си, за да им осигуряват средства, каза пред Фондация "Ройтерс" в телефонно интервю Педро Де Васконселос, който е съветник във фонда и е изготвил доклада. "Миграцията би трябвало да е опция, избор. За 200 милиона души обаче тя е необходимост," допълни той.

По-голяма част от средствата (117 милиарда долара) са изпратени от САЩ, следват Европа (115 милиарда долара) и страните от Залива (100 милиарда долара).

Общите доходи на мигрантите работници се оценяват на 3 трилиона долара годишно, като почти 85 процента от тях остават в страната, където са изработени. Парите, които пращат мигрантите в родните си страни, средно възлизат на под един процент от брутния вътрешен продукт на държавата, в която работят.

Семействата получават средно от чужбина 200 долара месечно, което е 60 процента от доходите на домакинството. 

Дневник