Миризмата на хлор в басейните не е никак приятна, но поне като я има, значи че е чисто... Нали? Всъщност е точно обратното - колкото повече мирише, толкова по-мръсно е, предупреждават германски специалисти.

Макар че в естественото си състояние хлорът е газ със силно дразнеща миризма, препаратите, които се предлагат за дезинфекция на басейни, всъщност нямат този специфичен мирис, когато са все още чисти. Той се получава при досега и реакцията на химическото вещество с урина и други телесни течности, така че колкото повече такива са изпуснати вътре в басейна, толкова по-интензивен става химикалът, поясняват от дирекцията за хигиена на водните басейни в Агенцията по околна среда на Германия пред ДПА.

Веществото урея (карбамид), което се отделя с урината и потта на хората, се свързва с хлора, като създава съединението трихлорамин. То е, което издава онази специфична басейнова миризма и колкото повече от двете вещества има, толкова по-отчетлива е тя, разясняват специалистите.


Изпускането в басейна е факт от живота, както сме отбелязвали и преди. Канадско проучване показа, че във всеки басейн или джакузи има десетки литри урина и тя сама по себе си не е вредна, но в комбинация с химикалите, може да стане. Като оставим на страна малките деца, които не разбират защо не могат да ползват водата за тоалетната и възрастните, които не могат да стискат, също и всеки здрав и културен човек изпуска по нещо, докато плува, уточняват германските специалисти.

Всяко уриниране в басейна внася около 6 гр урея във водата, а средната стойност, която всеки плувец оставя само с влизането си без да е правил нищо нередно, е 0.16 гр. Затова най-настоятелната препоръка на официалната служба в Германия за редуциране на замърсяването в басейните, е хората да взимат бърз душ преди да се потопят, защото по изчисленията им това премахва между 75 и 97% от уреята от потта по кожата.

По стандартите в плувните басейни има между 0.3 и 0.6 мг хлор на литър вода, посочват от германската обществена агенция. Целта му е да убива бактерии и водорасли, но също и успява да разбие малки частици мръсотия. И въпреки че има някакви общи правила колко хлор да се налее във водата, има и много променливи, които трябва да се вземат предвид - какво е качеството на водата, колко посетители се очакват, каква пречиствателна система има басейнът, пече ли го слънцето.

Специалистите още спорят по въпроса дали са добра идея химикалите, които се добавят допълнително, за да оцветяват петната от урина във водата и да издават хората, които са ги направили. Макар че тези химикали станаха масова практика в поддръжката на басейните, скоро след това започнаха и да се отричат по етични прични, защо засрамват хората с проблем, и също по хигиенични - защото внасят още вещества, които са потенциално вредни за плувците.

Като цяло вредата от всички съставки на водата в плувния басейн - и химичните и физиологичните, зависи от концентрацията им, т.е. от редовността на почистването му. Трихлораминът и острата му миризма могат силно да подразнят лигавицата на грълото и носа, което е риск от алергична реакция за хора с астма например. Очите също са уязвими и могат да се зачервят и да засърбят.

Накратко специалистите подсказват, че ако можеш да подушиш басейна от входа, най-добре е да подминеш.

Дневник