Животът на двама виртуози - единият с длетото, другият с цигулката - се преплитат в 3-минутно видео на български роми, което е било забелязано на международната кино сцена. Късометражният филм "356: El Maestro" е селектиран и номиниран във Фестивал за независимо кино в Маями, който ще се проведе този август, а това ще е и успешният завършек на един дълъг и шарен проект в пловдивската ромска махала "Столипиново", опитващ се да разкрие нови перспективи за жителите и съседите й.

През миналата пролет в "Столипиново" започва експериментът на двамата ентусиасти Борис Бъндев и Росен Чепилски да документират на видео живота в махалата всеки ден в продължение на почти една година. В процеса ангажират роми от квартала да помагат, да се учат да боравят с видео техника, да снимат и да монтират, но също и да търсят интересна гледна точка към обстановката, в която са израснали.

Резултатът са поредица от кратки документални филмчета с истории на хора и места в "Столипиново", повечето заснети и обработени от местни младежи. Първоначално се включили четирима доброволци, но сега са осем и вече работят самостоятелно с техниката и софтуера за монтиране. На част от тях толкова им допаднали режисьорството и операторството, че решили да ги превърнат в професия, въпреки известна съпротива от семействата им.

Едно от момчетата заминава да учи кино в Германия, втори се запалва по шоубизнеса и участва в популярен телевизионен конкурс за таланти, трети се пробва в модна агенция в София, разказва един от инициаторите на проекта Борис Бъндев. Точно такава била и целта им - от една страна да покажат на младите роми в "Столипиново" възможности отвъд познатите, и от друга - да покажат на останалия свят чрез видео дневниците, че животът в ромския квартал не е толкова различен. Остава обаче двете картини да стигнат до повече хора и да успеят да се слеят.

Филмът "356: El Maestro", с който Борис и Росен ще участват във филмовия фестивал в Маями в края на август, е сниман и монтиран точно от тези момчета. Клипът показва кадри от "Столипиново" и от работилницата на дърводелеца Берул, наричан "столипиновския Дон Корлеоне". Историята му е за омерзението от израстването в бедност и за надеждата, че занаятът ще успее да избави и внуците му, както е избавил него и децата му от тази съдба.

Останалата част от атмосферата на филма идва от кавъра на емблематичната музика от "Криминале" в изпълнение на унгарски циганин-виртуоз Ара Маликиян. Той също е пример за посланието на инициативата - че професионалната страст може да измъкне всекиго от немотията и да му даде смисъл и лично удовлетворение, стига изобщо да получи тази идея.
 

Дневник