Човешкият главен мозък в черепната кухина е с изключително важни функции и управлява жизнените ни процеси и поведение.
Без него и правилната му функция мислите и спомените ни биха били невъзможни. Въпреки всички положени усилия от страна на учените мозъкът остава най-малко познатия орган в тялото ни. Познанията за него са частични, а някои изследователски кръгове стигат до преценката, че науката е успяла да разучи едва 5% от сложното му функциониране.

Все пак е известно, че се състои от 100 милиарда нервни клетки при зрял човек, изграден от сиво и бяло вещество, и има шест дяла, с които регулира всички процеси в тялото ни.

Любопитно, че той не спи никога, а когато ние спим той работи десет пъти повече.

Различните дялове от главния мозък са натоварени с различни задачки:
Продълговатият мозък отговаря за сърдечно-съдовата система, дишането и храносмилането, и за вродените рефлекси;

Мостът „Варолии“ или Pons отговаря за регулирането на движенията и има центрове за допир, натиск и болка;

Средният мозък регулира движенията на тялото и мускулния тонус;

Четирихълмието има центрове на рефлекси, свързани със слуха и зрението;

Малкият мозък е изцяло свързан с регулацията и координацията на движенията;

Мозъчната кора (кортекс) ни дава възможност да възприемаме, общуваме, преценяваме, като лявото полукълбо отговаря за езика и логиката, а дясното – за чувствата, интуицията;

Междинният мозък има два хълма, където сетивната информация се обработва, и подхълмие,  в което се намират центровете за контрол на обмяната на въглехидрати, белтъци и мазнини, кръвното налягане, глад и т.н.

Предната част на хипоталамуса отговаря за положителните емоции, а задната – за негативните.

Мисленето и съзнанието остават загадка за науката.

След всичко казано става ясно едно - главният мозък е особено важен и за него трябва да се грижим особено внимателно. Заболяванията на мозъка са все по разпространени сред населението, като медицината има слаб напредък в лечението им именно заради многото неизвестни по отношение на функционирането на мозъка.

Различни форми на деменция като болест на Алцхаймер, както и Паркинсон са най-разпространените заболявания. Дори и да няма такава диагонза, много хора след определена възраст страдат от загуба на памет, от нарушаване способността да мислят логично и т.н. Това не се дължи толкова на естественото остаряване, колкото на леките увреждания и изменения, които настъпват в мозъка, заради недобро хранене и излагане на организма в условията на токсична среда.

Медикаментите за такива състояния са с много тежки и силни странични ефекти, което кара хората да предприемат повече превантивни действия, които да предпазят мозъка от остаряване и увреждане. Предлагаме ви бърз преглед на някои от начините:

1. Билката „Бакопа мониери (брахми)“
Това е аюрведическа билка адаптоген, която притежава силни свойства за подобряването на паметта и способността да се научават нови неща. Има антиепилептични свойства, действа успокояващо на нервната система и се ползва много в Австралия от хора над 60-годишна възраст.


2. Гинко Билоба – за подобряване на паметтаПрез 2005 г. изследователи са установили, че екстракт от 160 мг на ден гинко е точно толкова ефективен, колкото лекарство на известна американска компания за случаите на мека до умерена форма на Алцхаймер.

3. Чай, червено вино и какао (черен шоколад) подобряват мисловните способности
Включването на храни, богати на флавоноиди,  като какао или черен шоколад, червено вино и чай, ще съхрани по-дълго време мозъка ни способен да запаметява и да работи ефективно. Както винаги, и тук дозата е важна, от нея зависят добрите резултати – на ден 10 гр сурови какови зърна или какао на прах, или черен шоколад; 75-100 мл червено вино на ден.

Откритото в какаото и виното вещество ресвератрол (съдържа се и в гроздето, малините, къпините, боровинките) има способността да неутрализира токсичните ефекти от прекомерната употреба на животински  протеини, все по-често свързвана с развитието на Алцхаймер.

4. Хранене, богато на антиоксиданти значително намалява стареенето на мозъка
Антиоксидантите са „пакетирани“ най-вече в плодовете и зеленчуците, а също така в ядките и семената. Доставяйте си пресни или сурови дози от тях, както и под формата на естествени и натурални добавки в концентриран вид, за да сте сигурни, че снабдявате редовно организма си с тях.

Доказано, че плодовете и зеленчуците подобряват комуникацията и свързването между невроните и намаляват сигналите на стрес, причинен от възпалителни процеси в тялото.

5.  Междинен пост (въздържане от храна) регенерира мозъка
Преяждането е рисков фактор за появата на много болести. В естествен отговор на това природата ни е дала възможността да практикуваме т.нар. междинен пост. Той не е толкова страшен, колкото звучи. Има различни форми, но основното е да се намалят калориите с 25% от приеманите и да се въведат периоди през денонощието, в които човек не приема храна в рамките на 8-9-13  часа.

Медицината и изследванията показват все по-ясно, че по-семплият и ограничен прием на храна всъщност повишава устойчивостта на невроните в мозъка и той рядко страда от дисфункция. Нещо повече - повишава се капацитета на мозъка да се самовъзстановява. Ограниченият прием на храна води до повишаване броя на новообразуваните клетки, като протичат процеси, които потискат действията на свободните радикали.

По време на сън мозъкът работи десет пъти повече, отколкото ако човек е в будно състояние, за да се освободи от плаките и натрупаните токсини.

Мощно средство за здравето на мозъка ни е куркуминът. Той е основен фармакологичен агент в подправката „куркума“ и има доказан противовъзпалителен ефект, сравним с хидрокортизона.

За разлика от лекарствените препарати куркуминът не предизвиква токсичност. Освен това има антиракови свойства и способност да ограничава растежа на раковите клетки. Куркумата е използвана широко 2000 години пр.Хр. в аюрведическата медицина, и нашето съвремие тепърва преоткрива тези качества. 

Dir.bg