"Светът сигурно е полудял", пише френският вестник "Екип" през далечната 1982 г. по повод трансфера на Диего Марадона от "Бока хуниорс" в "Барселона" за 10 млн. долара. 25 години по-късно тази сума трудно би покрила половината от годишната заплата на футболните звезди, а харченето на пари за нови играчи надминава дори най-смелите очаквания.

Футболът отдавна е бизнес, чиито граници непрекъснато се разширяват. Напомпани от милиардните договори за телевизионни права, европейските клубове вече са склонни да си позволят доскоро немислими разходи за трансфери и заплати на футболисти

Последният пример за това е преминаването на Неймар от "Барселона" в "Пари сен жермен". Френският клуб активира откупната клауза в договора на бразилеца на стойност 222 млн. евро, за да подобри повече от два пъти досегашният рекорд за най-скъп играч. След като даде клуб е склонен да плати подобна сума за един футболист, сега въпросът е докъде може да стигне тази лудост.

"Никой играч не струва 10 хил. паунда", казва президентът на Англиската футболна асоциация през 1928 г. Чарлс Клег по повод трансфера на Дейвид Джак. Нападателят преминава от "Болтън" в "Арсенал" за 10 890 паунда, което го прави най-скъпият играч по онова време. Ако вече покойния Клег можеше да види случващото се в момента, вероятно щеше с учудване да заяви : "Всеки играч струва над 10 хил. паунда".

В последните години се забелязва тенденцията да се дават десетки милиони за футболисти с недоказани качества. Един силен сезон и цената на играча скача неимоверно високо. "Има разлика между големите и добрите футболисти. Сега се дават луди пари и за нормални футболисти.", каза мениджърът на "Манчестър юнайтед" Жозе Моуриньо.

Големите клубове имат финансовата свобода да осъществяват скъпи трансфери при по-малък риск от загуби. Отборите, които продават, се възползват и поставят като ултиматум високи цени на своите футболистите. "Това е цената. Ако не платите, не го получавате", коментира Моуриньо за трансфера на Кайл Уокър от "Тотнъм" в "Манчестър сити" за 50 млн. паунда.


Преди година "Манчестър юнайтед" плати 105 млн. евро на "Ювентус", за да си върне французина Пол Погба, когото изпусна без пари четири години по-рано.

Това лято "червените дяволи" платиха 85 млн. евро за Ромелу Лукаку, "Челси" не се поколеба да инвестира над 65 милиона в Алваро Мората, а "Манчестър сити" похарчи повече от 200 милиона, за да укрепи защитата си.

Трудно е да се даде прогноза с каква скорост ще се увеличават парите, които се дават за футболисти. И ако страстта и емоцията са били водещи във футбола преди десетилетия, в днешно време финансовите интереси излизат на преден план.

"Това е отвъд изчисленията и отвъд рационалността. Футболът отдавна е извън контрол и вече не се гледа на числата в тяхната абсолютна стойност", заяви мениджърът на "Арсенал" Арсен Венгер, който винаги се е славел като противник на големите харчове във футбола.

Ефикасно лекарство срещу "трансферната лудост" все още не е измислено. Финансовият феърплей е една от регулациите, които УЕФА въведе през 2011-12 г., за да ограничи огромното харчене. Правилото забранява на клубовете да имат загуби над 30 милиона евро в рамките на три години, както и разходите за заплата да надвишават 70% от приходите.

Вместо да намали разликата между бедните и богатите обаче финансовият феърплей има точно обратния ефект. Много отбори намират начин да заобикалят правилото с легални средства, а други директно са склонни да платят на УЕФА глоби по 40-50 млн. евро.


Бившият селекционер на Испания Винсенте дел Боске предложи да се въведе таван на трансферните суми. Вероятността подобна идея за влезе в действие, в условията на отворена пазарна икономика, изглежда нереалистична. Много по-вероятно е да станем свидетели на нов трансферен рекорд в следващите години.

Вече дори средните по качество футболисти в Англия струват по 50-60 милиона паунда, а заплати от 200 хиляди паунда на седмица отдавна не стряскат никого. Лудостта, обзела футболна Европа, изглежда тепърва ще се развихря.

"Всички ние знаем, че футболът е могъща индустрия - по-голяма, отколкото всеки друг спорт в света някога ще бъде. Но трябва да уважаваме това, че в нашата игра има нещо повече от пари и слава. Силата на нашата игра са милиардите фенове и аматьори, а не милиардните чекове в края на всяка седмица и месец. Сега повече от всичко трябва да опитаме да запазим играта такава, каквато е била и винаги трябва да бъде. Символ на обединение, който обединява хората по света, както нищо друго не може да го направи", написа най-старият футболен клуб в света - "ФК Шефилд", след трансфера на Неймар.

"Като основатели на футбола е наш дълг да ви напомним за нашите исторически и социални корени. Истинският Дом на футбола не е нито някой клуб, нито стадионът, които пълним всяка седмица. Нашият общ дом са ценностите, на които се основава нашата игра от 1957 г. - почтеност, уважение и общност. Ако започнем да го забравяме, един ден ще съжаляваме. Истинските модели за поведение за нашите деца се изграждат с характер на терена. Заради футбола, заради играта, която всички ние обичаме, заради света, който споделяме. Нека да запазим играта истинска завинаги", се казва още в призива на "ФК Шефилд".

Дневник