На 6 август Българската православна църква чества едно от най-значимите евангелски събития - явяването на Иисус Христос пред тримата му ученици - Петър, Яков и Йоан.

Според Светото писание Иисус Христос укрепва вярата на учениците си в своя божествен произход, като се преобразява пред очите им. За всички вярващи християни Преображение Господне е свързано с надеждата за промяна към по-добро.

Църквата установява отбелязването на празника още в първите векове на християнството, за да ни напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.

Според народния календар днес настъпва и трайно преобразяване в природата.

На този ден небето се отваря и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си пожелае. Преображение е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата.

Старите хора разказват, че когато Господ създал гроздето, Даволът направил къпината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро здраве.

В някои селища Преображение се осмислял и като ден, граничен между лятото и есента и свързан с "преобразяването" на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба.

Слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.