Коледното дръвче, което сега е обичайно за всяка къща, идва много късно от Западна Европа. Там елхата най-напред се е появила, окичена с лакомства, гевречета и сладкиши. След това се изобретяват играчките. Това каза проф. д-р Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките пред Агенция „Фокус“ по повод Бъдни вечер.

„В България то се появява след Освобождението най-напред в градовете, а после и по селата“, каза тя и обясни, че в старата българска традиция се е горяло дърво, чиято символика е същата. По думите ѝ по нашите земи се е отрязвал дъб.

„Отрязвал го е млад момък, посрещали са го тържествено и са миросвали дървото. Продупчвали са една дупка в него, слагали са масло и мед, за да има изобилие през годината. Вечерта това дърво се е слагало да гори в огнището. Трябвало е да гори цяла нощ, а това, което изгаря е било символът на топлината, светлината, която трябва да се роди със зараждащото се слънце“, коментира проф. Георгиева.

По думите й дървото символизира обновлението и завръщането на човешкия живот и на рода. „По този начин се реализира замисълът, заложен в мъничкото семенце, от което всяко дърво започва да расте. Дървото е много важен символ на хармонично балансирано развитие“, коментира проф. Георгиева.

dariknews.bg