Хората, които се раждат с рижа коса, са едва около 2% от населението на Земята и се разпознават отдалече, но това не е единственото, по което се различават от останалите. Редица проучвания доказват, че същите гени, които определят светлия цвят на кожата, очите и косата им и често пъти наличието на лунички, им дават и някои еволюционни предимства, почти като "генетични суперсили", пише "Индипендънт".

Рижавите хора са най-типични за Северна и Западна Европа и почти никъде другаде по света. Проучванията от последните десетилетия за тях са събрани в нова книга на автора Ерин ла Роса, наречена "The Big Redhead Book".

Според изследване на Университета "Макгил" от 2003 г. например рижавите хора генетично имат по-висок праг на търпимост към болка. Експериментите им показали, че жените с червени коси могат да понесат до 25% повече болка, благодарение на същата генетична мутация, която им дава червения цвят - MC1R.

Този ген обаче прави и така, че рижавите хора да реагират по-интензивно на температурни промени. В проучване от 2005 г. на Университета в Луивил, учените установили, че MC1R увеличава ефекта на гените за чувствителност към температурните условия. Това може и да не е толкова "супер", защото означава, че когато е студено, на рижавите хора им е още по-студено, а кожата им е по-чувствителна към слънчеви изгаряния.

От друга страна, означава също, и че се нуждаят от по-малко витамин Д, отколкото всички останали хора. Заради повишената си чувствителност към слънцето и ултравиолетовите лъчи, геномът на рижавите хора се е адаптирал сам да произвежда витамин Д, при това много ефективно, показва още едно американско изследване.

Може би най-изненадващото откритие, свързано с тези рядко срещани хора, обаче е, че... миришат по-силно от останалите. В повърхностния слой на кожата им има значително по-висока киселинност, отколкото при останалите 98% от населението, която излъчва и по-осезаемия им аромат, описван от френски философи като комбинация от кехлибар и теменужки.

Дневник