Изразът "да те боли сърцето" заради загубата или смъртта на близък човек обикновено се използва като метафора, но всъщност подобна емоционална травма може съвсем наистина да предизвика нарушения в ритъма и здравето на сърцето, оттам и да нанесе трайни поражения върху сърдечно-съдовата система. Връзката между двете е доказавана в различни научни изследвания неведнъж, включително и за пореден път в ново датско проучване на Университета в Орхус, пише списание "Тайм".

Един от популярните медицински термини за сърдечно-съдовите проблеми, причинени от негативни емоции, е стресовата кардиомиопатия или "синдромът на разбитото сърце". Проявява се например след внезапната смърт на партньор, раздяла, или друго голямо стресово или дори вълнуващо събитие и кара страдащия човек да се чувства физически по същия начин, както ако изживява истински сърдечен удар със задух и болки в гърдите, но без фактора на запушените артерии. Едно от обясненията, които са се наложили в научните среди за появата на феномена, е приливът на хормони на стреса, които разбираемо са в свръхпроизвоство при подобна ситуация.

Новото датско проучване, публикувано в журнала "Open Heart", обаче обръща внимание на друг аспект на здравето на сърцето - ритъмът и предсърдното мъждене. Учените изследвали база данни със здравните картони на над 88 хиляди души, диагностицирани с разлчини видове нарушения и предсърдно мъждене в страната. Закономерността проличава много отчетливо - при 41% от изследваните хора с предсърдно мъждене, нарушението се е появило в първия един месец непосредствено след като са преживели смъртта на близък, а рискът за повторни появи на проблема при тези хора оставал висок за средно една година, докато при останалите периодът на поява и на отшумяване на нарушението били доста по-кратки.

Статистиката показала също и, че рискът е значително по-висок при по-млади хора и при хора, които преживяват неочаквана преждевременна смърт на близък, отколкото ако страдат смъртта на човек в напреднала възраст, за когото краят е бил предвидимо близо. Според учените от Орхус анализът им доказва, че стресът и чувството на разбито сърце имат много по-дълбоко физиологично значение, отколкото се допуска в медицината, а пък работи на няколко различни нива и може да се окаже много по-вредно, отколкото се предполага.

В Медицинския университет в Ню Йорк също изследват темата и потвръждават тенденцията, но от там коментират за "Тайм", че макар и осъзнат проблем, засега за него няма много решения. Не могат да бъдат предотвратени стресовите ситуации, но може би могат да се търсят начини за изменение на въздействието на хормоните на стреса върху тялото, смятат от там. Това може да стане и напълно естествено като се закалява парасимпатиковата част на нервната система например чрез редовен спорт, медитация, йога и дълбоко дишане - дейности, които подобряват и общото здравословно състояние, така че дори имат двоен ефект, препоръчват от Ню Йорк.

Дневник