Православният храм "Св. Стефан", който бе открит в неделя в Истанбул след продължителен ремонт, е една от малкото оцелели т.нар. железни църкви по света. Тя идва от индустриалната епоха на XIX в. и е пример за специфична архитектура, образци от която се предлагат и днес.

За мнозина днес това са сгради, носещи гордост заради историческата си стойност, но преди повече от век те са били обект на критика от архитектите като обида за професията, кич и демонстрация на парвенющина.

Тежащите общо близо 500 тона елементи, от които е сглобена църквата, са изработени в Австро-Унгария от "Рудолф Филип Ваагнер" - същата виенска компания, участвала в реконструкцията на софийския конак в дворец и в която са отлети лъвовете за "Лъвов мост" в София. Понеже "калъпът", по който са отляти модуилте, е за католическа църква, се оказва, че олтарът е неподходящ за православен храм и близо две години се търси негов заместител. Освещаването на новия храм става на 8 септември 1898 г.

По това време сглобяемите метални църкви и сгради са се наложили като част от архитектурата в имперските метрополии и техните колонии. Основната причина е, че е евтино и бързо с лят и кован метал да се създават величествено изглеждащи фасади и интериор, които, ако се изработваха по традиционния метод от каменоделци и зидари, щяха да отнемат дълги години.

Цели структури могат да се пакетират и превозват по цял свят и да се издигат на места, където често дори изобщо отсъства строителен опит за подобни съоръжения.

Наченките на това течение се появяват в края на XVIII в. в транспортни и индустриални съоръжения като мостове и предприятия. Но в началото на XIX в. вече има метални църкви - първите опити са само за метални рамки за стените, изпълвани със зидария, или за по-сложните декоративни орнаменти.

Към средата на века се появяват изцяло метални конструкции за обществени сгради в Западна Европа, включително гари, пощенски станции, павилиони за изложения. Куполът на Исакиевския собор в Санкт Петербург, павилионът Кристъл палас в Лондон и сградата на американския Конгрес във Вашингтон са едни от ярките примери за масово използване на този материал.

В края на XIX в. има и случаи - предимно в САЩ - на "окачване" на отлети фасади с колонки, первази и статуи по сгради със стоманена носеща конструкция.

Появяват се каталози с калъпи в различни стилове - готически, класически или италиански, които по-добрите фирми дори могат да адаптират според предпочитанията на клиента. Материалът позволява по-големи прозорци и стъклени площи, а използването на метални модули предполага и лесна подмяна на повреден елемент - просто се отлива негово копие.

Именно масовото производство прави достъпни "железните сгради" за хора, които не е задължително да са супер богати. Навлизането им в градовете постепенно се превръща в един от символите на просперитета на обществото.

Зарада навлизането на нови материали и по-здрави метални решения епохата на железните сгради залязва с наближването на Първата световна война. От 70-те години на ХХ век насам оцелелите съоръжения са обявявани за историческа забележителност, която трябва да се съхрани.

Дневник