Обединената кандидатура на Северна Америка и самостоятелната на Мароко навлизат в последните две седмици от борбата за домакинство на световното първенство по футбол през 2026 г. Домакинът на първия в историята мондиал с 48 отбора ще бъдат избран на 13 юни. Дотогава за двата кандидата предстоят ключови дни, в които да опитат да наберат достатъчно подкрепа.

Право на глас ще имат 206 от общо 211 страни, които членуват във ФИФА. Мароко, САЩ, Канада и Мексико няма да гласуват като кандидати за домакинство, а Гватемала е изключена от световната футболна федерация за неопределено време.

Откакто окончателно станаха ясни претендентите за организирането на световното през 2026 г., всеки един от тях беше сочен за фаворит в даден момент. Първоначалното обединената кандидатура на САЩ, Канада и Мексико беше считана за сигурен победител. След това противоречивите действия на Доналд Тръмп изведоха Мароко с едни гърди напред.

Сега трите северноамерикански страни отново са в ролята на фаворит. Мароко обаче продължава да бъде сериозен конкурент въпреки явните пропуски в своята кандидатура и се очаква да отправи голямо предизвикателство.

Основното, на което Мароко разчита, е подкрепата от другите страни от своя континент. От 211-те членки на ФИФА цели 54 са от Африка. В последните дни обаче това, което се смяташе за солиден блок зад Мароко, не изгледа толкова сигурно.

Либерия обяви, че ще гласува за обединената американска кандидатура. В същото време правителството на Южна Африка предупреди местната футболна федерация да не гласува за Мароко, тъй като двете страни са в обтегнати отношения.

Мароко изпрати в Йоханесбург председателя на комисията по кандидатурата Хишам ел Амрани, за да се срещне с президенти на регионалните футболни федерации. Американците, чиято кандидатура е водена от бившия търговски директор на ФИФА Джон Браун, ще направи това този уикенд.

От жизненоважно значение ще бъде докладът на ФИФА за оценката на двете оферти, който се очаква да бъде публикуван в близките дни. През април световната централа изпрати инспектори в Мексико сити, Атланта, Торонто и Ню Йорк, а след това направи същото в четири града от мароканската кандидатура.

Предишните инспекции се разглеждаха като символични. Новите правила за офериране обаче позволяват на екипа, който оценява офертите, да дисквалифицира даден кандидат още преди да се стигне до гласуването от членовете на ФИФА.

Основната причина за това е, че финалите през 2026 г. ще са с 48 отбора, което ще е голям тест за капацитета на страната домакин. Това е една от най-силните точки в съвместната северноамериканска кандидатура. Нейната заявка е с 23 града, от които ще бъдат отсети 16.

Северноамериканците обещаха на ФИФА да постигне нови рекорди за приходи и посещаемост. Беше изчислено, че евентуално провеждане на шампионата в САЩ, Канада и Мексико ще генерира печалба между 11 и 14 милиарда долара.

ФИФА опитва да си върне финансовата мощ на ФИФА, която беше отслабена след големия корупционен скандал през 2015 г. Световната футболна централа обяви, че очаква загуби от близо 400 милиона долара за финансовата 2017 г.

Освен това президентът Джани Инфантино иска да увеличи средствата за федерациите, които членуват във ФИФА, тъй като догодина предстоят президентски избори. Неговата победа в изборите след наказанието на Сеп Блатер беше свързана с обещание да финансира с близо 1 милиард долара всяка от членките на световната централа.

За Мароко големият проблем е инфраструктурата. Докато американската кандидатура ще разчита почти изцяло на вече готови обекти, африканската се нуждае от доста инвестиции в стадиони, транспортна система, хотелска база и др.

Кандидатурата на Мароко включва 14 стадиона в 12 града, а страната обяви проектобюжет от близо 16 милиарда долара. Близо 3 милиарда долара се планира да бъдат похарчени в изграждането и реконструкцията на спортните съоръжения. Още 9.6 милиарда трябва да бъдат инвестирани за здравеопазване и транспортна система, а други 3.2 милиарда ще отидат за разширяването на капацитета на хотелската база.

Мароко се включва за пети път в надпреварата за домакинство след неуспешните опити за световните през 1994, 1998, 2006 и 2010 г. В три от тях страната беше близо до победата, но остана на втора позиция зад САЩ (1994 г.), Франция (1998 г.) и Южна Африка (2010 г.).

Това, на което много разчита кандидатурата на Мароко, са голямата страст към футбола в страната и нейната фен култура, близостта с Европа и сравнително компактния размер в сравнение с големите разстояния, които ще трябва да се изминават в Северна Америка.

Dnevnik.bg