Пътуването в чужбина ще е по-приятно, ако човек си направи труда да научи няколко основни израза на съответния език, които със сигурност "ще отключат" сърцата на местните хора за чужденеца, а могат и да спасят в трудно ситуация.

В света съществуват над 6 хил. езика, но средно човек успява да научи 1-2, пише Businessinsider и препоръчва на читателите 10 основни израза, които си заслужава да узнаят и запомнят, за да ги използват в страната на пътуване и така да преодолеят езиковата бариера.

"Благодаря"

Ако човек трябва да научи само една дума на чужд език, то най-полезната ще е думата за благодарност. На туриста често му се налага да се обръща за помощ към местните хора, а изказът на благодарност на местния език показва искреност и внимание.

"Добър ден" и "Довиждане"

С тези два израза обикновено започва и завършва всеки разговор. А произнасянето им на местния език (дори самият разговор да протече на английски) показва, че гостът проявява уважение към домакините си.

"Извинете"

Тази дума не само ще ви представи като учтив човек в най-разнообразни ситуации, но и ще ви послужи практически, ако се опитвате да излезете от препълнен вагон на метрото, например.

"Може ли",

придружено със съответния жест помага, когато човек се нуждае от някаква вещ, чието наименование не знае. Например иска да си послужи със солницата на съседната маса

"Колко струва"

Този израз е особено важен в страни, в които етикетът с цената не е задължителен.

"Тоалетна"

Ясно защо тази дума е важна.

"Да" и "не"

Винаги е полезно човек ясно да може да каже дали приема или отхвърля конкретно предложение и да е сигурен, че е разбран правилно. Кимането с глава не е достатъчно, защото в различните култури може да означава и нещо друго.

"Къде се намира"

Изразът е полезен в ситуации, когато картата не е достатъчна. Друг е въпросът дали ще разберем отговора.

"Помощ!"

В извънредна ситуация се вика за помощ само на местния език. Дано не се налага.

"Не разбирам"

Доста често използван израз и доста важен, особено когато не разбираш какво ти се казва.

Дневник