След 20-годишно чакане Франция отново вдигна световната титла след победа над Хърватия с 4:2 в атрактивния финал на световното в Русия. Талантливият френски тим, който две години по-рано загуби на финал на европейското първенство, този път стигна до златото срещу опитните хървати.

Срещата мина през много обрати, след като Франция поведе с автогол на Манджукич още в 18-ата минута, но хърватите изравниха десет по-късно с попадение на Иван Перишич. Малко преди почивката Гризман отново изведе тима си напред след спорна дузпа, отсъдена чрез системата за видеоповторения.

След почивката "петлите" нанесоха решителен удар в рамките на шест минути, когато между 59-ата и 65-ата Погба и Мбапе вкараха нови два гола. Крайното 4:2 оформи Манджукич след грешка на вратаря Лорис.

Финалният сблъсък на стадион "Лужники" в Москва предложи много емоции и се превърна в едва третия, в който падат шест гола. Със същия резултат завършват финалите през 1930 г. Уругвай – Аржентина, през 1938 г. Италия – Унгария, както и този през 1966 г. между Англия и Германия, завършил след продължения.

Единственият по-резултатен финал е Бразилия – Швеция през 1958 г., когато южноамериканците печелят с 5:2.

Франция стигна до титлата без да загуби нито един мач, записвайки само едно равенство в груповата фаза. По пътя си към трофея във фазата на директните елиминации "петлите" отстраниха други от сочените за фаворити преди турнира – Аржентина, Уругвай и Белгия.

Тимът вдига отново световната титла след 1998 г., когато триумфира на домашното първенство, а през 2006 г. загуби от Италия.

За Хърватия второто място е най-успешното представяне на световни финали. Както и във френския тим, преди 20 години хърватите пазеха добри спомени след третото място в дебюта си. По време на турнира в Русия, хърватският тим пречупи серията си да отпада още в групите в последните си три участия, но факторът умора изигра роля, след като в елиминациите, хърватите побеждаваха съперниците си след продължения и дузпи.

В началните минути на финала хърватският отбор подходи много агресивно и опита да пречупи силните страни на съперника си. Футболистите на Златко Далич си помагаха по целия терен, често влизаха по двама в единоборствата срещу един в син екип, което им носеше успех.

За разлика от това Франция разчиташе относно на дълги подавания, което поне в началото на мача даде предимството на страната на хърватите. Погба и Канте срещаха проблеми с изнасянето на топката, затова често търсеха Жиру с дълги подавания.

Въпреки натиска на хърватите Франция беше отборът, който нанесе първия голям удар в двубоя.

В 18-ата минута звездата на Франция Антоан Гризман успя да си спечели фаул на около 25 метра от вратата на Хърватия след контакт с Марсело Брозович. Нападателят с №7 застана зад топката и центрира остро в наказателното поле, където Марио Манджукич опита да изчисти, но отклони в собствената си мрежа.

Попадението беше записано като автогол на нападателя на Хърватия, с което Манджукич стана първият футболист в историята на финалите на световни първенства, който се разписва в собствената си мрежа.

Освен това Хърватия пусна пети гол от статично положение в Русия 2018 от общо шест в целия турнир.

Ранният гол на Франция направи срещата още по-агресивна като Хърватия се опита да отговори много бързо. Въпреки че поведоха играчите в синьо така и не успяха да установят контрол над двубоя. Канте и Погба продължиха да изпитват проблеми срещу Модрич, Ракитич и Брозович.

На свой ред хърватските футболисти стигнаха до няколко ситуации от статични положения, опитвайки заучени ситуации. След два неуспешни опита в 28-ата минута Хърватия стигна до нова опасност, след като Нголо Канте извърши фаул и получи жълт картон.

След изпълнението на свободния удар от Лука Модрич френските защитници срещнаха проблеми да изчистят топката. Манджукич игра с нея, Вида я отклони към Иван Перишич на границата на наказателното поле и фланговият играч се разписа с мощен удар с левия крак.

Агресията по терена продължи и след бързата размяна на голове, като нито един от двата отбора не искаше да отстъпва. Топката не се задържаше много в средата на терена, след като и двата тима извършваха повече нарушения.

Около 10 минути след изравнителния гол на Хърватия се стигна до най-спорния момент в мача, пред вратата на хърватите. След корнер и леко отклоняване на топката от Матюиди, тя срещна ръката на Иван Перишич.

Френските играчи поискаха дузпа от съдията Нестор Питана, а той получи инструкции от видеоарбитрите да изгледа повторение. Аржентинецът прибегна до системата VAR, след което прецени, че хърватинът играе с ръка и променя траекторията на топката, отсъждайки дузпа.

Гризман застана зад топката и с плътен удар в долния ляв ъгъл отново изведе Франция напред.

Нападателят отбеляза четвъртия си гол на световното и трети от дузпа, както стори срещу Австралия и Аржентина. Ударът от бялата точка на Гризман беше и първият точен за френския отбор през първото полувреме.

През първите 45 минути хърватският тим беше по-активен като отправи общо седем удара, а единственият точен се превърна и в гол. Играчите на Златко Далич притежаваха и топката в над 60% от времето.

Финалният двубой се превърна в първия от 1974 г. насам (ФРГ – Холандия 2:1), в който падат три гола преди почивката.

Хърватия започна агресивно и след почивката, и бързо се настани в половината на французит. Два пъти флангови атаки обаче не успяваха, а между тях Антоан Гризман опита един удар, но той беше много слаб, за да затрудни Субашич.

В предни позиции хърватите постоянно сменяха позициите си и това изненада френската защита. Ребич и Перишич влизаха навътре и се възползваха от пространства зад гърба на Манджукич. При една ситуация в 48-ата минута Ребич дори стигна до удар, но Юго Лорис се намеси отлично изби с една ръка.

Само минути по-късно френският капитан отново се прояви, след като трябваше да излиза извън наказателното поле при извеждащ пас към голмайстора Перишич.

Хърватският устрем обаче беше спрян не от действия на френските играчи, а от нахлуване на фенове на игрището, което уби и динамиката в играта на футболистите на Златко Далич.

Малко след началото на второто полувреме Дидие Дешан направи и промяна, след като извади Канте. Основният му халф беше с жълт картон и вече не действаше толкова активно в средата на терена, което доведе до влизането на Стивън Нзонзи.

Именно резервата на Франция се оказа с ключова роля в 59-ата минута. От Нзонзи тръгна бърза контраатака, при която той намери Мбапе на десния фланг. Младият нападател центрира в наказателното поле, Гризман гардира и подаде към Погба.

Първоначално изстрелът с десния крак на халфа с №6 беше блокиран, но топката остана в него и с левия си крак Погба беше точен – 3:1 за Франция.

Голът на Погба обърка всички планове на хърватския отбор, който не успя да се отърси и да организира играта си, а дори напротив. В половината хърватите се отвориха огромни пространства, от които Фрнация веднага се възползва.

Само шест минути след попадението на Погба , Килиан Мбапе приближи отбора си още повече до световната титла. След поредна контраатака Люка Ернандес намери 19-годишния си съотборник на около 22 метра от вратата.

Мбапе си нагласи топката и с плътен удар с десния крак не остави никакви шансове на вратаря Субашич, вкарвайки четвърти гол за французите.


Нападателят на "петлите" стана и вторият най-млад играч, който се разписва във финал на световно първенство след Пеле през 1958 г., когато бразилецът е едва на 17 години.

Хърватите изглеждаха съкрушени от четвъртия гол във вратата си, но френският тим се погрижи да върне интригата, без реално да бъде притиснат. При едно връщане към Лорис, вратарят на "петлите" реши да действа технично и да залъгва Манджукич, но вместо това прати топката в крака на нападателя, а от там и в мрежата си – 4:2.

Централният нападател на Хърватия стана едва вторият играч в историята, който вкарва гол и автогол във финал на световно първенство. Другият е Ерни Брандтс през 1978 г. за Холандия срещу Италия.

До края на мача хърватите опитаха да отговорят и да наложат натиск пред вратата на Юго Лорис. Тогава обаче и факторът умора започна да играе роля, след като в предишните си три срещи Хърватия печелеше след продължения и дузпи.

И в този двубой Франция показа силните си страни, макар играта да не беше блестяща като предишните срещи. Отново обаче "петлите" бяха много ефективни като отправиха осем удара, от които шест точни, а с тях вкараха четири гола.

Селекционерът на Франция Дидие Дешан пък стана едва третият в историята, който печели титлата като футболист и треньор. Преди 20 години именно Дешан беше капитан на Франция. Преди него това са правили единствено Марио Загало с Бразилия и Франц Бекенбауер с Германия.

Дневник