В късната вечер на 18 юли 1918 г. в Кремъл се провежда редовно заседание на Съвета на народните комисари (болшевишкото правителство) с председател Владимир Ленин. "По време на доклада на другаря Семашко в залата влезе Яков Свердлов. Седна на стол зад Владимир Илич. Семашко прриключи доклада си. Свердлов се приближи, наклони се към Илич и нещо му каза", разказва пет години по-късно Владимир Милютин, народен комисар по земеделието.

"Другари, Свердлов иска думата за съобщение, казва Ленин. "Длъжен съм да ви кажа - започна Свердлов с обичайния си равен тон - че е получено съобщение, че в Екатеринбург с постановление на областния Съвет е разстрелян Николай. Николай искал да избяга. Чехословаците настъпвали. Президиумът на ЦИК постанови "Да се одобри". Всички мълчаха. "Да преминем към изчитане на проекта член по член", каза Ленин".

Така болшевишкото правителство реагира на новината, че с разстрел без съд и присъда е сложен край на 300-годишната династия на Романови, превърнала Русия от азиатско царство в империя със световно влияние.

В нощта на 16-и срещу 17-и юли 1918 г. в подземието на т.нар. Ипатиев дом в най-големия град на Урал са избити 11 души - абдикиралият година по-рано император Николай Втори с цялото му семейство и част от най-близката прислуга.

Съобщението на Свердлов - председателят на Всеросийския централен изпълнителен комитет (ВЦИК) и формален държавен глава на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) - е регистрирано с две изречения и в протокол 159 на въпросното заседание: "Изслушване: извънредно изявление на Председателя на ЦИК др. Свердлов за екзекуцията на бившия цар Николай II по заповед на Екатеринбургския Совдеп и за състоялото се потвърждаване на тази присъда от Президиума на ЦИК. Постановено е: Приема се за сведение." Протоколът е подписан от Ленин.

Имало ли е нареждане от Москва

И до днес множество документи от онова време са засекретени или недостъпни, няма го решението на уралските болшевики, спорно остава и дали Ленин и неговото правителство за наредили екзекуцията или тя е била самодейност на Уралския областен Съвет.

Най-близкото твърдение, че в Москва наистина е взето принципно решение да бъде убит императорът, идва от публикуваните десетилетия по-късно дневници на Лев Троцки, който в онези дни се занимава със спасяване на болшевишката власт по фронтовете на бушуващата гражданска война. Там се съдържа следният разговор, който е воден дни след екзекуцията между Троцки и Свердлов:

"- И къде е царят?
- Разбира се, разстрелян е.
- А семейството къде е?
- И семейството с него.
- Всичките? - попитах аз, видимо изненадан.
- Всичките! - отвърна Свердлов. - И какво от това?
Изчакваше реакцията ми. Аз не отвърнах нищо.
- А кой го реши?
- Ние тук решихме..."

В последващ и много често цитиран епизод от дневниците Троцки си спомня, че когато попитал Свердлов кой, всъщност, е решил съдбата на Романови, той отвърнал: "Тук решихме. Ибич смяташе, че не бива да им оставяме живо знаме, особено в сегашните трудни условия".

Лев Троцки разсъждава по този повод: "По същество решението за екзекуцията беше не само целесъобразно, но и необходимо. Суровостта на разправата показа на всички, че ще водим борбата безпощадно и без да се спираме пред нищо. Екзекуцията на царското семейство беше нужна не просто, за да уплашим, ужасим, да лишим врага от надежда, но и за да разтърсим собствените си редици, да покажем, че няма отстъпление, че пред нас е или пълна победа, или пълна гибел. В интелигентските среди на партията имаше съмнения и поклащане на глави. Но масата от работници и войници не се съмняваше инто за минута - не биха разбрали и не биха приели никакво друго решение. Ленин добре чувстваше това - способността да мислиш и чувстваш за масата и с масата му беше свойнствена във висша степен, особено в моменти на велики политически поврати..."

Официалната позиция на Ленин и ръководството на болшевиките е бившият император да бъде докаран в Москва и съден, а Троцки да бъде главният обвинител. Изходът на процеса е предизвестен. Въпросът за положението на Николай II непрекъснато се появявао още от ноември 1917 г. пред новата власт, но тя не взима никакво решение.

Защо императорът е в Екатеринбург

Императорът абдикира при Временното правителство на Керенски и от 22 март до 14 август 1917 г. е държан под арест (по-скоро като заложник със семейството си) в Александровския дворец край Санкт Петербург. Когато в столицата напрежението става прекалено опасно, те са преместени в Тоболск. На 6 април 1918 г. е взето решение да бъдат прехвърлени в най-големия град в района - Екатеринбург. Това става на няколко групи, като охраняващите съобщават за опити на уралските болшевики да избият царското семейство по пътя.

В това време положението на болшевиките и на Ленин става изключително нестабилно и се стига до метеж в началото на юли, в който те едва не са пометени от чекиските. Спасяват ги единствено дисциплинираните части на т.нар. латишки стрелци. Причината е, че с Германия е подписан сепаративен Брестк-Литовски мирен договор, с който Русия се отказва от Полша, Финландия, териториите на днешните балтийски републики, Украйна, Крим, части от Беларус.

Войските на няколко държави и подкрепяни от тях руски части воюват с болшевиките, които смятат за превратаджии и за незаконна власт. Уралските съвети, известни с радикалните си позици, непрекъснато искат от Москва да нареди незабавна езкекуция на Николай II, "защото немската буржоазия съвместно с руската възстановяват царския режим в завзетите градове и в случая на отказ решихме да приведем това решение в сила със собствени сили".

Осем дни след избиването на царското семейство болшевиките са изгонени от Екатеринбург от "белите" войски на Върховния главнокомандващ на Сибир адмирал Колчак. Той назначава Николай Соколов да разследва убийството и именно негови са първите официални свидетелства за събитията. Две години Соколов разпитва много хора и се опитва да открие останките (те са намерени чак през 1979г.), докато "червените" се завръщат и той бяга в Германия. Там през 1925г. е публикувана и книгата му с документи "Убийството на царското семейство".

Компартията се завръща към обстоятелствата около разстрела чак през 1964г. и заключението от анализа на документите е, че не са открити никакви решения за екзекуцията, няма и безспорни данни за участниците в събитията в подземието на Ипатиевия дом. Спомените на екзекуторите са противоречиви, те си приписват различни заслуги за стореното и скоро всички са ликвидирани в червения терор.

Предрешената съдба на семейството

Но съдбата на императорското семейство изглежда предрешена и от случващото се в Урал през лятото на 1918 г. В нощта на 12 срещу 13 юли в хотел в Перм е убит Великият княз Михаил Александрович и негови приближени. Екзекуцията им е представена пред Москва като инцидент при бягството и похищението им. Телата им и до днес не са открити.

Само 24 часа след ликвидирането на Николай II - в нощта на 17 срещу 18 юли се убити 6 велики князе княгини в Алапаевск. Те са изхвърлени в изоставена въглищна шахта, където са открити чак през октомври. Тогава съдебният лекар установява, че част от тях са пребити с удари с тъпи предмети по главата или са хвърлени отвисоко.

dnevnik.bg