През последните една-две години заетостта в България расте и безработицата намалява, но нов анализ на Института за пазарна икономика показва, че в предходната част от десетилетието общата тенденция е била бизнесът все по-трудно да открива подходящите кадри и в същото време да се увеличават хората без работа.

Това е структурен компонент на безработицата, който е бил особено видим в продължение на около 40 месеца през 2011-2013 г., когато и безработица, и недостиг на служители растат едновременно, макар във втората половина на периода да има умерен икономически растеж. След това дефицитът на работници бързо се увеличава и в средата на миналата година безпрецедентните 36.1% от работодателите казват, че това е фактор, който ограничава производството им. Преди да избухне глобалната криза, този дял не е надхвърлял 24.1%.

Най-новите данни за заетостта сочат наближаване на момента на ново равновесие, при което острият недостиг на служители практически ще обезсмисля ръста на заетост, смятат от ИПИ.

Докладът, възложен от Европейския икономически и социален съвет и разпространен тази седмица, е посветен основно на разминаването между нуждите на бизнеса в ЕС и уменията на хората на пазара на труда, както и как това се отразява на конкурентоспособността на компаниите в Европа. Освен общата част специално внимание е отделено на пет държави, представени като база за сравнение - Австрия, България, Финландия, Германия и Испания.

В частта за България е обърнато внимание на състоянието в мини и кариери, транспорт и складова дейност, туризъм и хранене, здравеопазване, информационни технологии и производство. В транспорта например недостигът на служители (най-вече на шофьори на камиони) е особено отчетлив. Въпреки бума от гости заради нискоразходните полети до България туристическият сектор - в значителна степен заради недекларирана заетост и заплащане - продължава да страда от бягство на квалифицирани кадри към съседни дестинации, най-вече към Гърция.

Най-системният и значителен недостиг изпитва здравеопазването за целия период 2009-2017 г., където заплащането е еквивалентно на средното за страната, но търсенето в чужбина е толкова високо, че България постоянно страда от липса на желаещи да работят в сектора. Дефицитът в частното здравеопазване е по-остър и той съвпада с изтичането на служители от общественото здравеопазване заради по-бавния ръст на заплатите там.

През последните години често се говори за компаниите за информационни и компютърни технологии в България и с основание - от края на 2010 г. насам броят на заетите там се е увеличил с 27%, като само при информационните технологии скокът е от 25 на над 40 хиляди души. От ИПИ се позовават на публикувано през ноември миналата година проучване в сектора, според което почти всички (91%) планират наемане на нови хора в следващите 12 месеца, а една трета (32%) трудно намират подходящи служители. Последното е възможно обяснение защо 68% от анкетираните изнасят част от дейността си към работещи на свободна практика. Секторът почти не се ползва от услугите на агенции за набиране на персонал - под 10% търсят HR компании, докато почти три четвърти (72%) сами си издирват кого да наемат.

Що се отнася до икономиката на ЕС като цяло, тя губи над 2% от производителността си (или 80 евроцента на работен час) заради разминаването между уменията на хората и незаетите работни места. Ако не се предприемат реформи, положението ще се влошава заради демографските тенденции и технологичния напредък.

Недостигът вече се изостря не само сред професионалисти като лекари, инженери и софтуерни специалисти, но и сред служители в свързващи звена като шофьори на камиони, готвачи или заварчици.

Петте референтни държави, сред които е България, показват като най-важния фактор за дефицита недостатъчните традиции в обучението през целия живот и преквалифицирането. Проблемът засяга особено хората във възрастовите групи под 24 и над 65 години.

Препоръките как да се преодолее това включват реформиране на образованието към повече практически умения, дерегулиране и модернизиране на системите за намиране на работа/служители, по-добро оценяване на това какви способности ще са нужни скоро на пазара на труда, намаляване на прекаленото облагане на разходите за труд и премахване на механизмите, позволяващи произволно определяне на заплатите.

Дневник