Най–малките по диаметър и грамаж монети, отсечени от цар Иван Александър (1331-1371), са открили археолози в съкровището на Калиакра, съобщиха от пресцентъра на Националния исторически музей (НИМ).

Българските сребърни аспри достигат до 0.6/0.5 грама и съставляват около 25% от проверената част на съкровището. Монетите са запазени добре, но качеството им е било влошено още при укриването.

"Кризата във Второто българско царство се е усещала най–добре по техните разменни единици. В находката присъстват монети, отсичани след смъртта на цар Иван Александър и то извън Търново", пише в съобщението, подписано от директора на музея Бони Петрунова.

Открити са и 9 монети на видинския управляващ Йоан Срацимир. "И при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа. Tова е добър пример как самите български монети участват в един общ поток и какви са взаимодействията между тях в големите търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски сделки", обясняват археолозите.

Сред парите има и монети от византийската империя: 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани. Тези, които са разчетени, са на Йоан V и регента Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III.

Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани зечино д’оро, те тежат 3.5 г и са с изключително висококачествено злато от 23.5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354).

След като окончателно спира отсичането на златни емисии, византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон - едра сребърна монета, наричана от археолозите ставратон, и неговите малки номинали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.

Присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, но те са неизменен пълнеж към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят.

Dnevnik.bg